ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Приятелство по време на изолация в 26 кадъра

Пандемията обърка плановете на почти всички ни и особено на артистите, които сякаш са най-засегнати от нея. Много от тях обаче намират начин да запазят духа си, използвайки творческата си креативност, за да минат по-безболезнено през този период. Точно това прави и нюйоркчанката Зарина Мерин, която от три години живее в Калифорния. Извънредното положение я заварва в момент, в който с музикалната й група трябва да тръгнат на турне. Това така или иначе не се случва и след седмица, прекарана в тревожност, напрежение и финансова нестабилност, Зарина решава, че трябва да направи нещо, за да се почувства по-добре. И изкуството отново й помага да избяга поне за малко от реалността. Тя се връща към фотоапарата си и започва серия от портрети на свои приятели по време на карантина.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от T S A R I N A (@tsarinamerrin) на

Разбира се, тя спазва социална дистанция, заснемайки ги през прозорци, на веранди или покриви. Така, както те искат да бъдат видени, по пижами или без. Серията на Мерин обаче заразява и други хора, за да се включат приятели на нейни приятели, докато проектът не се разраства до степен, че да покаже една голяма общност от хора, които заедно преминават през тази глобална криза. Макар и от разстояние.

Видях хора, които не бяха се срещали с никого в продължение на дни, дори седмици. Бяха толкова щастливи да мен видят и се вълнуваха, че можем да си поговорим за няколко минути. Беше момент на споделяне, начин да свалим тежестта от плещите си и да признаем, че се чувстваме притеснени и под напрежение“, споделя тя и точно това й помага да улови автентичността на всеки един от хората, които не крият страха си.

В един момент през нея приятели и познати започват да си разменят подаръци и съобщения. „Един от тях ми даде три торби с лимони, набрани от двора му, и каза да ги давам на следващите хора, които ще снимам. Това наистина ме накара да се усмихна. Сякаш макар и разделени, всички споделяме своя опит и си предаваме състраданието и приятелството по нов начин“, разказва Зарина пред The Cut. А новата й мечта е, когато всичко се върне в нормален ритъм, да покаже всички тези фотографии в изложба.

 

Автопортрет на едно момиче в изолация

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...