Майка ми обожаваше "Сексът и градът"- възхищаваше се на "тези умни, образовани, свободни, смели и самостоятелни жени", явно съжалявайки, че тя не е имала техния шанс за бунт и независимост. За мен този сериал се нарежда до "Sopranos"; "The Wire" и "Breaking Bad" и доста пред "Game of thrones". А всички жени трябва да си го пускат отново и отново на три-четири години като мен, за да видят как да се обличат с вкус и финес, във феерия от материи и цветове (и без никакво черно). Имам и личен мотив (винаги всичко е лично)- след "онази" серия със Шарлот сериозно се замислих да се обрежа и бързо го направих.
Началото на "Просто ей така..." малко ме разочарова, но трябваше Кари (Сара Джесика Паркър) да бъде сполетяна от трагедия и поставена на кръстопът и пред сложни житейски решения, за да има смисъл от продължаване на историята (щастието вече беше показано и разказано, а и не е интересно). Знаете, че без Саманта сериалът трябва да се казва само "Градът", но не е точно така.
Действително разказвачката и главна героиня се лута сред драми и душевни терзания и не се доближава до сексуална интимност, но за сметка на това порасналите деца на Шарлот (Кристин Дейвис) и Миранда (Синтия Никсън) наваксват, а и самата Шарлот е далеч от въздържание (сцената в банята е много смешна), докато Миранда на стари години сменя попрището си и сексуалната ориентация и се влюбва в "тях" (едно от отрочетата на Шарлот също настоява да го наричат така, а на мен са ми много смешни разни уж либерални приятели, които се дразнят от личните избори на хората). Те са Че (Сара Рамирес) - набита мъжкарана с плоско лице, обръснат врат и прелестни очи. Истинският аромат на секс обаче носи новата героиня Сима (Сарита Чудхури, обичам я от ранните филми на Мира Наир, "Кама Сутра" и "Вътрешна сигурност") - смугла екзотична красавица с изящни черти, гъста грива и сластно тяло, която на 54 не чака, а търси любовта (поклон, тя ми е вдъхновение).
Има още...
Съседката на Кари пък, кльощавата манекенка с кукленско лице, зачервени очи и безкрайни крака Лизет (Катерина Таненбаум) е сякаш нейното по-младо аз - дръзка, талантлива, щедра и ведра. Има едно нейно слизане по стълбата на кооперацията, което върнах пет пъти заради тоалета ѝ - дълбоки светлокафяви ботуши и нагоре... прозрачен тюл. Велико! А истинската дълбока драма с удиалъновски измерения ни дава разговорът на раздялата между Миранда и нейния съпруг Стив (Дейвид Ейгънбърг), най-симпатичния мъж в историята (въпреки че за това е важно женското мнение, както и обратното).
"Не искаш ли нещо повече" изстрелва тя; "Не, щастлив съм си така" - отвръща той. Да, за много хора тихият семеен уют, децата, канапето, телевизорът и партньорът като приятел са действително достатъчни и това въобще не е тъжно...
Кари дори на погребението не е изцяло в черно (добре де, има едни черни сандали в гардероба ѝ), а парижката рокля, която облича за трети път, докато яде шоколад, е уникат. Тя преминава през целувка без страст и тръпка, и после, "просто ей така", магията се случва, естествено и от само себе си. Саманта присъства, със съобщения и коментари, и все още имам надежди, че ще я видя в следващия сезон. Защото "когато имаш две приятелки, с които да се смееш", животът пак може да бъде хубав и интересен, а "за любовта нищо не се знае, и бъдещето е неясно".
Но е възможна и напълно вероятна.
Кристин Дейвис за хейта към възрастта: Елате и го направете по-добре!
