ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Прозорец към небето / Skylight (2014)

Прозорец към небето / Skylight (2014)

Дали наистина противоположностите се привличат взривоопасно? И дали когато пламъкът от този взрив угасне, накрая остава само едно огнище, Или все пак – две? И може ли от останките на тези две любови да се роди една нова, по-зряла?

Двама души в една стая и много въпроси. Тези горе са само част от тях. Той е Том – успял бизнесмен с верига от ресторанти и хотели по целия свят, наскоро овдовял, енергичен, остроумен и очарователен. В ролята – Бил Найи. Тя е Кайра – доста по-млада от него, бившата му любовница и дясна ръка, избягала внезапно преди години и понастоящем учителка в един от най-бедните райони на Лондон. В ролята – Кери Мълиган. Двамата живеят в напълно различни светове, но се обичат достатъчно, за да търсят път един към друг. И се познават толкова добре, че да разберат: такъв път няма.За него успехът се измерва с онова, което е спечелил и построил, за да може да даде на хората, които обича, всичко, за което мечтаят. Тя просто иска децата в училище да учат, а единственият й талантлив ученик да получи своя шанс чрез нея. Работата й е нужна и важна, защото никой друг няма да я свърши, а щастието и парите са нещо абстрактно, в отминалия живот. Тези две гледни точки няма как да се пресекат и е тъжен факт, че живеем в свят, в който мнението на хората с много пари изглежда е по-меродавно. Или поне по-разбираемо.

Пиесата на Дейвид Хеър е написана преди 18 години (Бил Найи играе Том и тогава) и за това време не е загубила нищо от актуалността си. Авторът обяснява, че е бил провокиран от промените в обществените нагласи, издигащи на пиедестал успелите хора от бизнеса и подценяващи и критикуващи непрестанно професиите на учители, социални работници и общински служители, които всъщност са зле платени и много трудни. Изглежда всичко това важи и днес, при това не само за Англия.

Гледах тази пиеса в Нощта на театрите. И ако театърът е изкуство, което ни кара да съпреживяваме, обмисляме и приемаме други гледни точки и реалности, това е такъв театър, абсолютно!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...