В изобилието от български заглавия по кината този сезон, човек да се изгуби измежду радичкови интерпретации, шекспирови аналогии, тежки житейски казуси в търсене на смирение и просветление. Началото на годината е щедро откъм нови български заглавия и откровено казано, има какво да се види по кината.
В жестока конкуренция не само за идеен замисъл, а и за чисто потребителския избор на зрителя българските филми се борят за интереса на всеки киноман с блокбъстъри като „Аватар: Силата на водата“ и "Ант-мен и Осата: Квантомания" и малко европейско кино в единици киносалони. Но ако сте от малкото, които ходят на кино само за да видят български филм и държат парите им да отидат за българското изкуство, ето кратък пътеводител на родните заглавия от последните няколко месеца.
*Рейтингът е подчертано субективен и е изцяло по личната преценка на автора!
1. Игра на доверие
Филм, който може да оспорва с основание като съдържание и заснемане всички европейски конкуренти. „Игра на доверие“ на режисьора Мартин Макариев бръква в душата на всяко българско семейство поради тъжния факт, че едва ли има такова, незасегнато от феномена домашно насилие и дискриминация по полов признак.
Изключителна актьорска игра на Яна Маринова, Владимир Зомбори, Луиза Григорова – Макариева, Пламен Манасиев.
Рейтинг: 9 от 10
2. Майка
„Майка“ е от онези филми, които те хващат за гърлото като примка на собственото ти чувство на самозабрава. В свят, в който всичко може да се купи, плуваме в презадоволеност и отклонили глава от важните неща в живота, се сблъскваме с реалността. А тя може да има различни измерения – например, да не можеш да заченеш, което е мечтата на не една жена, което режисьорката Зорница София е уловила майсторски по действителен случай. А реалност също са и милионите деца в Африка, които порастват без родители и семейства, без знание какво са мечти и ... какво е майка. Главната роля на Дарина Симеонова се помни дълго и резонира на всяко живо същество.
Рейтинг: 10 от 10
Продължава на следващата страница...
3. Шекспир като улично куче
Малко екшън, малко балканско „Гепи“, малко мечти и много талант ще видите във втория игрален филм на Валери Йорданов. „Шекспир като улично куче“ е разказ за нуждата от шанс за всяко живо същество, което може да притаява талант на поет като Шекспир или на боец, превземащ ринга, или на актьор, който е способен да излезе от рамката, само и само да помогне в безизходна ситуация на близък човек. История за човешките нюанси и пластове зад всичко, което виждаме и не виждаме от родната действителност до Женския пазар в София. Дебют за актьорите Владислав Стоименов и Васил Илиев и силна роля на Захари Бахаров.
Рейтинг: 8 от 10
Рибена кост
Гротеска на родната действителност, този филм ще ви разсмее, ще ви отрезви, а вероятно и ще ви разплаче, когато една риба, която не е риба, оплита всички обитатели и гости на един плаж в неочакван микс от реалности: нежелание да се променяме, да вършим нещата, както трябва, да сме в полза на хората, да живеем със смисъла за общност. Дребни човешки истории, гарнирани с повече амбиции от реалните възможности и много хубави диалози, на които ще се смеете с глас. В главната роля е Деян Донков в типичния му маниерен стил.
Рейтинг: 6 от 10
Януари
Радичковите герои от пиесата „Януари“ оживяват в нов кино прочит на режисьора Андрей Паунов. Мистичен филм за вълци, герои без имена, тайнствена гора, от която никой не се връща и за омагьосан свят, в който има хиляди въпроси, а отговорите се търсят измежду кръстословици, черни гарги в кафез, аквариуми за омари и много мистика.
Отлична главна роля на Самуел Финци.
Рейтинг: 8 от 10
И още...
F.618
Първият игрален филм на Теодор Ушев остави противоречиви впечатления. Една част от публиката остана възторжена от корпореалната действителност на продукцията, но една не малка част споделят, че нищо не са разбрали. Това не е обикновен разказ, нито разглежда прозаични теми, заради което гледането с философски поглед на нещата би скъсило дистанцията и улеснило разбирането за нещо, което провокира дълбок размисъл и осмисляне на действителността.
Рейтинг: 7 от 10
Смирен
С цялото желание да сме благосклонни към слабите прояви в изкуство, този филм е пример за това, че когато нямаш какво да кажеш, по-добре е да не казваш нищо. Тази продукция е дебют в игралното кино за режисьора Светослав Драганов, но е пример за правене на филм не като на кино, а като обикновен разказ за нещо толкова прозаично, че не разбрахме защо трябва да отделяме час и нещо да го гледаме. В главната роля е Христо Петков, а във второстепенна роля Мария Статулова, заради която все пак има смисъл да обърнем внимание и на него.
Рейтинг: 2 от 10
