ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Радичков, Добчев, Торосян – „Януари“ в „Сфумато“

Радичков, Добчев, Торосян – „Януари“ в „Сфумато“

През 1967 г. Иван Добчев е войник в Пловдив и една вечер бяга от казармата, за да гледа в градския театър "Суматоха" по Радичков с режисьор Методи Андонов. Това представление така се отпечатва в спомените на младия човек, че когато десет години по-късно той самият тръгва да поставя пиесата, веднага открива в текста разлики от постановката, която е гледал. Иван Добчев отива при самия Радичков и го пита защо в текста липсва стихотворението за кладенеца и го казва на писателя цялото, наизуст, десет години по-късно. Тогава Сузи, съпругата на Радичков, се сеща, че това стихотворение не е част от пиесата, а е създадено специално за Григор Вачков, за когото Радичков го написва на един лист. Това е една от историите, които режисьорът сподели на срещата по повод преиздаването на сборника "Свирепо настроение" на Радичков, в който за първи път се появява и разказът "Януари".

Постановката, която в момента се играе в "Сфумато", е с режисьор Ованес Торосян и първоначално е създадена със студентите на Ивайло Христов за НАТФИЗ. След това става част от репертоара на "Сфумато". Ованес Торосян започна разказа си за своя път към Радичковото творчество със своя история.

Когато бил дете в Армения, дядо му починал. На следващия ден баба му събрала у дома най-близките от семейството и казала на Ованес и брат му: "В тази чаша е водата, която дядо ви не допи, а това е коматът хляб, който той не дояде. Отидете пред къщи и полейте с водата едно дърво, а хляба дайте на птичките." Така магичното влязло в живота на Ованес Торосян.

Постановката на "Януари" с младите актьори не е най-добрата, която съм гледала, но си има свой особен чар. Освен това тази история просто трябва да съществува на сцена непрекъснато, за да го има българският януари. И за финал – Радичковата история, прекрасна като песен:

"Събитията в тази пиеса се развиват през месец януари, най-българският от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава от населението, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините, и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата."

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...