„Лазарица“ е сред най-важните текстове на моя живот. Винаги, когато почувствам дефицит на смисъл, посока и мъдрост, отивам и гледам „Лазарица“. Спомням си онзи път преди пет години, за който съм писала – тогава водих сина си. Той не разбра всички думи, но стоеше като омагьосан и веднага поиска да го гледа пак. Радичков е магия.
Вероятно вие си имате друг Радичков текст, който е важен на сцената на вашия живот. Но със сигурност си имате такъв, стига само веднъж да сте попадали на „Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“, „Луда трева“, „Опит за летене“ или на някоя от другите Радичкови пиеси. Кои са те, как са написани, как са поставяни (ако са), можем да разберем на 7 ноември, когато проф. Маргарита Младенова, проф. Иван Добчев и проф. Георги Каприев ще споделят за своята работа и срещи с Радичков.
Представянето е по повод излизането на поредния, девети, том от събраните съчинения на писателя. В този том са събрани пиесите му. „Нова библия“ е първият драматургичен опит на Йордан Радичков през 1966 г., когато Методи Андонов го свързва с театъра – едно творческо партньорство, което обхваща най-добрите театри, режисьори и актьори на своето време. Пиесите на Радичков са поставяни в цялата страна от Методи Андонов, Младен Киселов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Рангел Вълчанов, Иван Добчев, Маргарита Младенова и много други, а в тях са играли Григор Вачков, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Велко Кънев, Антон Радичев. Днес всеки компонент от този театър е легенда.
Последната пиеса на Радичков е „Образ и подобие“, написана е малко преди 1989 г. Сюжетът и текстът се оказват доста двусмислени и неудобни за тогавашната власт и публикуваният текст е силно цензуриран. Сега имаме шанс за първи път да го прочетем в пълния му вид.
Радичков обича театъра – това е и основната причина да е добър драматург. На сцената за него се случва магия, режисьорите и актьорите са неразделна част от нея. Ето колко красиви думи е казал той за 60-ия рожден ден на приятеля си Григор Вачков: „Не обичаше пустотията Григор Вачков. Обичаше той красивото и приветливото в природата. Беше се научил, ако види красиво дърво, да ръкопляска, както се ръкопляска в театър. Ако видеше красива природна картина – ръкопляскаше. Ако минехме край ливади с дъхави откоси и косачи, присламчваше се към косачите и почваше да коси. Пчелин ако видеше, кладенче, вързана за дръвце коза, воденица или щъркел, който токува в гнездото – подвикваше одобрително и ръкопляскаше.“
На 7 ноември в 19:00 ч. в „Сфумато“ е наш ред да ръкопляскаме на безсмъртните думи на Радичков. Не пропускайте.
