ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Радиоактивен“ – филм за жената чудо Мария Кюри

През 2020, в разгара на пандемията от COVID-19, един от най-значимите филми се оказва този, който разказва истинската история на жената учен, направила безпрецедентен скок в историята на химията и радиологията. Филмът „Радиоактивен“ пресъздава събитията в житейския път на Мария Кюри и откриването на плутония, радия и радиоактивността. 

Увлекателната история за науката, която има силата мигновено да промени световната действителност, дебютира на интернационалния филмов фестивал в Торонто през септември 2019, а вече е достъпна за аудиторията и на Amazon Prime. Романтиката във филмовия продукт на иранската режисьорка Маржан Сатрапи има повече от една страна. Науката е истинската любов на Мария Кюри, в чийто образ влиза Розамунд Пайк, а съпругът ѝ и работен и партньор Пиер Кюри (Сам Райли) е по-скоро неин любовник. Главната героиня, разкъсвана между двете си страсти, едновременно ги презира, но и се опиянява от тях.

Не е изненадващо, че филмът пресъздава двойствеността в емоциите на главния женски персонаж особено предвид факта, че режисурата адаптира романа на Лоран Реднис „Радиоактивен: Мария и Пиер Кюри: История за любов и падение“.

“Моментът, в който Пиер бе убит (в инцидент, докато пресича улицата), бях толкова шокирана. Почувствах това събитие, което човек очаква във всеки филм, чуждо. Аз плаках. Обичах ги като двойка. Обичах странността на връзката им и наистина усетих загубата му“, казва Пайк.

Връзката между Пайк и Райли е толкова силна, че неговото присъствие във втората половина на филма определено се усеща като липса. Жалко, че именно отсъствието му дава на Пайк възможността да блесне.

Една от най-наелектризиращите сцени е тази, в която Пиер се завръща от Швеция, където е удостоен с Нобелова награда в областта на физиката (присъдена на името на двамата) и Мария му се нахвърля, защото е „откраднал блясъка ѝ“. Пиер обвинява съпругата си, че „не вижда отвъд носа си“, а тя омекотява напрегнатата полемика със съждението: „Не, моят проблем си ти и че те обичам толкова силно“. Всичко това, поднесено с любов, язвителност и остроумие, изглежда обобщава за какво действително е филмът. Нима една жена може да има всичко?

Вбесена, че женската и биологична същност я ограничава и не може да се справи с всичко – да бъде едновременно в Швеция и да бъде майка, героинята намира любовта и семейството като отклонения от истинския ѝ път в живота.

Има и още...