ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Разкази

Разкази

След всеки филмов фестивал с мен остава по един филм, който ще гледам още няколко пъти, с различни хора и в различни етапи от живота. 17-ти поред София Филм Фест не промени тази тенденция и остави следата „Разкази“ – руският филм на режисьора и сценариста Михаил Сегал, съвсем прясно представен на руските зрители в края на миналата година и веднага споделен и с българската публика.

За пръв път гледах филма в почти празна зала, но знам, че за следващите прожекции не е имало свободни места – слухът, че този филм е страхотен плъзна минути след финалните надписи и аз самата аз допринесох много за това билетите за следващите прожекции да свършат бързо. Сигурно няма приятел, на когото да не съм препоръчала този филм и след като го гледах отново преди ден, смятам да го препоръчам и на вас.

Представете си сборник с разкази – той има предна и задна корица, анотация, съдържание и разбира се, главното действащо лице – авторът. Но преди да вземете в ръцете си прясно отпечатания сборник, той изминава дълъг път до печатницата – път на написване, редактиране, осмисляне, обсъждане и одобрение. Точно с такова одобрение от главния редактор на едно московско издание започва сюжетът на „Разкази“. Проучванията на пазара обаче показват, че читателите не търсят кратката форма на изказ, искат да четат романи и ръкописът е отхвърлен. Или да бъдем по-точни – изхвърлен в кошчето за боклук в целия му блясък и гениалност.

Онова, което се случва след това, е пълна случайност. Никой няма обяснение защо ръката на секретарката протяга и взима листовете, за да забрави коя е и къде се намира в момента – силата на думите и въображението на отхвърления автор обгръщат момичето, което ще премине стъпка по стъпка през историята на първия разказ. Тя ще бъде главната героиня, а ние ще се прехвърлим в едно забравено от Бога градче, за да видим историята през нейните очи.

Ръкописът няма да остане у нея – той ще продължи да пътува през различните очи на редактори, чистачи, дори шефът на издателството ще преживее на свой гръб една любовна история, която почти ще извади от релси и него, и нас. Така филмът ще събере четири различни истории в една, за да припомни за силата на думите и красотата на преживените емоции, излезли от книга и споделени от хората. Защото един ръкопис не е прието да се нарича книга преди да бъде официално издаден на хартия, но това съвсем не променя внушенията и качеството му, което този филм смело ни припомня.