Това преживяване в залата на Театър 199 не е точно театрално. На пръв поглед всичко изглежда познато – публиката в залата, сцената с четири стола и сини лампи в помещение, напомнящо смътно на полиция, килия в затвор или просто склад. Там се случва текстът на „Разбиване“, защото това е от онези пиеси, в които концентрацията на смисъл и емоции в текста прави напълно излишно неговото „изиграване“. Той просто трябва да се преживее и това правят хората в залата – без значение дали седят на столовете на сцената или долу в публиката.[[more]]Пиесата „Разбиване“ се състои от три напълно отделни истории, носещи отделни имена – „IphigeniainOrem“, „Рояк светци“ и „Medearedux“. Препратките към древногръцките сюжети са повече от директни, както чрез разказаните истории за семейни трагедии и смърт на невинни, така и чрез катарзиса, който зрителите преживяват право в залата – текстове като тези не носят послеслов. Емоциите са силни, ярки и разтърсващи. И заслугата за това е изцяло на актьорите – безупречни до един. Неслучайно трима от петимата актьори – Христо Петков, Анастасия Лютова и Дамян Тенев – имат заслужени номинации за „Аскеер“ тази година, а Луиза Григорова и Стелиян Николов допълват сполучливо основното трио. Всеки от споменатите играе, наистина надминавайки най-добрите си постижения, напълно извън рамките на всичко, в което сме го виждали досега.
Белетристика вместо театър – може би това е въпросният жанр, който с тази постановка търси своето място на сцената на 199; впрочем, напълно подходяща е за него. Различен, въздействащ и брутален – забележителен спектакъл!
