Изкуство

Разговор за една "скромна" изложба, една книга със спомени и 85-годишен юбилей

Богоя Сапунждиев е един от най-изтъкнатите български сценографи. Освен това е и архитект, автор на няколко книги, художник с 27 изложби зад гърба си.

Разговор за една "скромна" изложба, една книга със спомени и 85-годишен юбилей

Разбрахме за изложбата на акад. Сапунджиев случайно. Тя ще бъде открита в Съюза на архитектите във втория ден на нашия Mish Mash Fest. Беше ни интересно за какво става дума и "Гугъл" бе така добър да ни упъти – Богоя Сапунждиев е един от най-изтъкнатите български сценографи. Освен това е и архитект, автор на няколко книги, художник с 27 изложби зад гърба си. Като сценограф е работил по някои от най-големите проекти на българската кинематография от недалечното минало – „Златният век“, „Хан Аспарух“, „Топло“, „Селянинът с колелото“ и др.

Богоя Сапунджиев е роден в Панагюрище през 1930 г. През 1955 г. завършва Московския архитектурен институт, а от 1958 г. е началник на Декоростроителния отдел и художник-постановчик в Студията за игрални филми „Бояна“. Работи главно в областта на филмовата сценография. Зададохме му няколко въпроса, а той бе така добър да ни отдели от времето си и да ни разкаже не само за предстоящата си изложба, но и интересни факти от своята кариера.

Разкажете ни малко повече за изложбата по повод 85-тата ви годишнина?

Изложбата е графика... моя графика, като под „моя“ трябва да се разбира „нетрадиционна“. Решил съм нещата по-особено... вие, надявам се, ще ги видите. Това означава, че съм поставил съответното изображение заедно с абстрактни, декоративни елементи, които подсилват внушението на реалния обект.

Картините станаха бързо, нарисувах ги за месец. Много емоционално и много бързо. Бях се отказал да правя изложба за издаването на новата ми книга „В прегръдките на живота“. Само че през лятото внезапно музата дойде, желанието ме принуди и аз седнах да рисувам. За месец, месец и половина завърших тези 37 картини и според мен се получиха.

А книгата?

Досега пишех поезия, имам около 9 издадени стихосбирки и 17 книжки за деца. Моята дъщеря, която също е кинаджийка – беше режисьор по монтажа в киностудия „Бояна – ми каза: "Татко, стига с твоята поезия, напиши нещо за своя живот." Замислих се и реших да напиша мемоари. Моят стил се оказа малко телеграмен. Често са ме обвинявали, че когато говоря, го правя много накратко. Написах историята на живота си – това е книгата, затова и се нарича „В прегръдката на живота“. Тя ще бъде представена заедно с изложбата.

Как сте успявали да съчетавате толкова много роли в живота си – на сценограф, на художник, на поет... Как се живее с толкова много талант?

Ако го наричаме талант... но, както и да го наричаме, истината е, че аз съм успявал да работя много бързо, каквото и да съм правил. За мой късмет винаги всичко успешно съм завършвал.

[[more]]Разкажете ни някоя интересна случка от вашия професионален живот...

Започнах филма „Златният век“ с Иво Морчев като режисьор. Щеше да е телевизионен филм, сериен. Започнах с голямо желание. Защото освен че филмът е исторически, за този период има много останали извори – манускрипти, фрески... Художникът може да черпи вдъхновение. Изпълних цялото си ателие в Киноцентъра със сценографски ескизи. Режисьорът беше много доволен и работехме. В този момент обаче се появи друг режисьор – Людмил Стайков. Идва и ми казва: "Повериха ми „Хан Аспарух“ на мен." (Първоначално щеше да го снима Вили Цанков.) Казвам му: „Честито!“ Той отвръща: "И на теб честито! Ти ще му бъдеш художник“. "Ааа, не – веднага отговорих – аз си имам филм и за нищо на света не бих го оставил." Но и Людмил не се отказва: "Ако трябва, ще спрем „Златният век“ и след като свършим „Аспарух“, ще продължиш по него." Така и стана. Доколкото ми е известно – това единственият случай в света, заради художник-постановчик да спрат филм...

Изложбата на акад. Сапунждиев ще бъде открита в Съюза на архитектите на 13 декември.