ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Разочарования в синята стая

Разочарования в синята стая
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Синята стая“ от Дейвид Хеър беше единствената постановка с Бойка Велкова, която не бях гледала и затова очаквах представлението тази вечер с нетърпение. Както сте се досетили, Бойка е една от любимите ми актриси. Знаех, че този спектакъл е по „Хоровод“ на Шницлер, който съм гледала преди доста време и с известни усилия си спомних сюжета, както и че не бях очарована. Става въпрос за поредица от малки сценки на срещи мъж-жена, в които са изобразени най-различни и типични клишета за сексуалните партньорства – от ученичката, проститутката и прислужницата, до възрастната омъжена любовница на младо момче, дебелият мазен политик и гимназистката и патетичната застаряваща актриса като муза на млад поет.В началото на миналия век всички тези сюжети са звучали скандално и предизвикателно, днес са изтъркано клише. Дейвид Хеър се е опитал да актуализира пиесата – поне според мен напълно неуспешно. Отделните сцени изглеждат откъснати една от друга, както и от всякакъв контекст, а артистите са много по-заети да правят клоунади, да падат един върху друг и да се преобличат, отколкото да играят – впрочем то няма нищо за играене, с изключение на един монолог на Бойка Велкова накрая. Никой в публиката не се засмя дори и един път, така че ако е търсен някакъв комичен ефект, не е постигнат… Впрочем, представлението има едно добро качество – кратко е!

Разбира се Бойка Велкова е страхотна жена, красива, магнетична и пластична, това си личи дори и в „Синята стая“. Но ако искате да разберете защо я обичам толкова много – гледайте я в „Август в Оклахома“!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...