Изкуство

Разочарования в синята стая

„Синята стая“ от Дейвид Хеър беше единствената постановка с Бойка Велкова, която не бях гледала и затова очаквах представлението тази вечер с нетърпение. Както сте се досетили, Бойка е една от любимите ми актриси. Знаех, че този спектакъл е по „Хоровод“ на Шницлер, който съм гледала преди доста време и с известни усилия си спомних сюжета, както и че не бях очарована. Става въпрос за поредица от малки сценки на срещи мъж-жена, в които са изобразени най-различни и типични клишета за сексуалните партньорства – от ученичката, проститутката и прислужницата, до възрастната омъжена

Разочарования в синята стая

„Синята стая“ от Дейвид Хеър беше единствената постановка с Бойка Велкова, която не бях гледала и затова очаквах представлението тази вечер с нетърпение. Както сте се досетили, Бойка е една от любимите ми актриси. Знаех, че този спектакъл е по „Хоровод“ на Шницлер, който съм гледала преди доста време и с известни усилия си спомних сюжета, както и че не бях очарована. Става въпрос за поредица от малки сценки на срещи мъж-жена, в които са изобразени най-различни и типични клишета за сексуалните партньорства – от ученичката, проститутката и прислужницата, до възрастната омъжена любовница на младо момче, дебелият мазен политик и гимназистката и патетичната застаряваща актриса като муза на млад поет.В началото на миналия век всички тези сюжети са звучали скандално и предизвикателно, днес са изтъркано клише. Дейвид Хеър се е опитал да актуализира пиесата – поне според мен напълно неуспешно. Отделните сцени изглеждат откъснати една от друга, както и от всякакъв контекст, а артистите са много по-заети да правят клоунади, да падат един върху друг и да се преобличат, отколкото да играят – впрочем то няма нищо за играене, с изключение на един монолог на Бойка Велкова накрая. Никой в публиката не се засмя дори и един път, така че ако е търсен някакъв комичен ефект, не е постигнат… Впрочем, представлението има едно добро качество – кратко е!

Разбира се Бойка Велкова е страхотна жена, красива, магнетична и пластична, това си личи дори и в „Синята стая“. Но ако искате да разберете защо я обичам толкова много – гледайте я в „Август в Оклахома“!