ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Развратникът“ – да се живее смешно и красиво

„Развратникът“ – да се живее смешно и красиво
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Премиерата на „Развратникът“ в театър „София“ е едно необичайно във всяко отношение преживяване. Първото впечатление е от страхотните декори на Никола Тороманов, които се завъртат в сумрака преди първото действие и приличат на кино, едно почти магическо преживяване.

Това първо усещане въвежда в пиесата на Ерик Еманюел Шмит, създавайки много правилни очаквания. В историята, която предстои да видим, никой не е точно каквото изглежда, всеки ще разкрие повече лица, мисли и чувства, отколкото бихме предположили на пръв поглед.

На сцената е философът Дени Дидро (Ириней Константинов, величествен в тази роля) и красива художничка (винаги прекрасната Лилия Маравиля), която рисува портрета му в древноримски стил. Едновременно двамата водят двусмислен диалог за природата на желанието и свободната воля и за същинското значение на любовта. Текстът на пиесата е много хубав, поднасящ едновременно умно и разбираемо различни гледни точки по теми, които изобщо не са загубили актуалността си от Дидро насам. Освен другото театралният Дидро защитава идеите на историческия си прототип и тъй като режисьорът (Стоян Радев), а и самият автор са философи по образование, то компетентността им не подлежи на съмнение.

Затворен в стаята си и напразно опитващ се да напише една глава от своята „Енциклопедия“, Дидро се среща с всякакви жени, жадни за вниманието му – съпругата Антоанет (Петя Силянова), дъщеря му (Симона Халачева), дъщерята на приятеля му (София Маринкова) и всички те подлагат на изкушение колкото чувствата, толкова и разума му.

Сериозните на пръв поглед теми са поднесени забавно и леко, а актьорите играят вдъхновено и придават на действието очарователна лекота. За това допринасят и чудесните костюми на Елис Вели. Така една философска пиеса се оказва симпатична история за любовта към живота, който – нека не забравяме това – винаги може да се живее по-смешно и по-красиво.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...