Премиерата на „Развратникът“ в театър „София“ е едно необичайно във всяко отношение преживяване. Първото впечатление е от страхотните декори на Никола Тороманов, които се завъртат в сумрака преди първото действие и приличат на кино, едно почти магическо преживяване.
Това първо усещане въвежда в пиесата на Ерик Еманюел Шмит, създавайки много правилни очаквания. В историята, която предстои да видим, никой не е точно каквото изглежда, всеки ще разкрие повече лица, мисли и чувства, отколкото бихме предположили на пръв поглед.
На сцената е философът Дени Дидро (Ириней Константинов, величествен в тази роля) и красива художничка (винаги прекрасната Лилия Маравиля), която рисува портрета му в древноримски стил. Едновременно двамата водят двусмислен диалог за природата на желанието и свободната воля и за същинското значение на любовта. Текстът на пиесата е много хубав, поднасящ едновременно умно и разбираемо различни гледни точки по теми, които изобщо не са загубили актуалността си от Дидро насам. Освен другото театралният Дидро защитава идеите на историческия си прототип и тъй като режисьорът (Стоян Радев), а и самият автор са философи по образование, то компетентността им не подлежи на съмнение.
Затворен в стаята си и напразно опитващ се да напише една глава от своята „Енциклопедия“, Дидро се среща с всякакви жени, жадни за вниманието му – съпругата Антоанет (Петя Силянова), дъщеря му (Симона Халачева), дъщерята на приятеля му (София Маринкова) и всички те подлагат на изкушение колкото чувствата, толкова и разума му.
Сериозните на пръв поглед теми са поднесени забавно и леко, а актьорите играят вдъхновено и придават на действието очарователна лекота. За това допринасят и чудесните костюми на Елис Вели. Така една философска пиеса се оказва симпатична история за любовта към живота, който – нека не забравяме това – винаги може да се живее по-смешно и по-красиво.
