Новият "Ребека" е в най-добрия случай илюстративен и повърхностен, в най-лошия – провал. И то без да го сравнявам със шедьовъра на Хичкок (няма да споменавам телевизионната адаптация въпреки голямата Даяна Риг). Режисьор е иначе много талантливият Бен Уитли (независимите явления Kill list и Sightseers), но той някак си е взел всички грешни решения.
Първо Макс Де Уинтър трябва да е с 25 години по-възрастен от героинята, а тук не е. Второ – има секс преди брака, което е табу. Трето – студенината и вглъбеността на Де Уинтър са само загатнати, а те са важни за сюжета. И четвърто –финалното разследване за убийство е променено към по-лошо.
Неслучайно тази екранизация на класиката на Дафни дю Морие има оценка едва 6 в IMDb. И нещо интересно – аз имам изданието на превода на Димитър Подвързачов, на което пише, че е от... френски. Но тъй като е било на пазара по време на Втората световна война със сменено заглавие (сещате се за асоциациите с Ребека), нищо чудно това да е лъжа за пред цензора.
Сега за историята – в Монте Карло през 30-те години на миналия век млада неосъзнато привлекателна американка, руса, нежна и фина, с изтънчени черти и топли добри очи (Лили Джеймс) – няма име! – е компаньонка на богатата лукава и неприятна мисис Ван Хопър (Ан Дауд). Девойката е без самочувствие и затова първоначално не разбира интереса на хубавия висок вдовец Макс Де Уинтър (Арми Хамър) към себе си, но се влюбва в него веднага.
Той изненадващо ѝ прави предложение за женитба, сключват брак и се озовават в родовия му замък Мандърлей, където обаче все още витае духът на първата му съпруга – легендарната красавица с бледо изтънчено лице, гарванова коса и перфектна фигура Ребека (никога не я виждаме, дори на снимка). Управителка е зловещата мисис Денвърс (Кристин Скот-Томас), мумифицирана жена без възраст с лице като маска, тежък обвинителен поглед и саркастично псевдопокорно поведение, което унижава героинята на всяка крачка.
Ребека се е удавила и Макс е идентифицирал трупа, но погрешно, а тя всъщност е потънала до брега на борда на любимата си лодка, останала е в заключена каюта, като дъното е пробито. Нейният братовчед, наглият Джак Фавел (Сам Райли) обвинява Де Уинтър, че е убил жена си.
В една чудесна сцена Макс споделя истината на новата си млада съпруга и тя разбира колко се е заблуждавала, когато си е мислела, че той е безкрайно влюбен в починалата, загубата и носталгията го изяждат отвътре и тя е само блед заместител. Планът на жестоката, себична, порочна и безсъвестна Ребека е перфектен, но сякаш съдбата се намесва и за любовта на младото добро и честно момиче и Макс де Уинтър изгрява шанс. А финалният унищожителен и отмъстителен жест на мисис Денвърс не променя нищо.
"Лято 85" - къде се крие щастието
