ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Ребека" – филмов шедьовър или красив провал?

"Ребека" – филмов шедьовър или красив провал?

Новият "Ребека" е в най-добрия случай илюстративен и повърхностен, в най-лошия – провал. И то без да го сравнявам със шедьовъра на Хичкок (няма да споменавам телевизионната адаптация въпреки голямата Даяна Риг). Режисьор е иначе много талантливият Бен Уитли (независимите явления Kill list и Sightseers), но той някак си е взел всички грешни решения.

Първо Макс Де Уинтър трябва да е с 25 години по-възрастен от героинята, а тук не е. Второ – има секс преди брака, което е табу. Трето – студенината и вглъбеността на Де Уинтър са само загатнати, а те са важни за сюжета. И четвърто –финалното разследване за убийство е променено към по-лошо.

Неслучайно тази екранизация на класиката на Дафни дю Морие има оценка едва 6 в IMDb. И нещо интересно – аз имам изданието на превода на Димитър Подвързачов, на което пише, че е от... френски. Но тъй като е било на пазара по време на Втората световна война със сменено заглавие (сещате се за асоциациите с Ребека), нищо чудно това да е лъжа за пред цензора.

Сега за историята – в Монте Карло през 30-те години на миналия век млада неосъзнато привлекателна американка, руса, нежна и фина, с изтънчени черти и топли добри очи (Лили Джеймс) – няма име! – е компаньонка на богатата лукава и неприятна мисис Ван Хопър (Ан Дауд). Девойката е без самочувствие и затова първоначално не разбира интереса на хубавия висок вдовец Макс Де Уинтър (Арми Хамър) към себе си, но се влюбва в него веднага. 

Той изненадващо ѝ прави предложение за женитба, сключват брак и се озовават в родовия му замък Мандърлей, където обаче все още витае духът на първата му съпруга – легендарната красавица с бледо изтънчено лице, гарванова коса и перфектна фигура Ребека (никога не я виждаме, дори на снимка). Управителка е зловещата мисис Денвърс (Кристин Скот-Томас), мумифицирана жена без възраст с лице като маска, тежък обвинителен поглед и саркастично псевдопокорно поведение, което унижава героинята на всяка крачка.

Ребека се е удавила и Макс е идентифицирал трупа, но погрешно, а тя всъщност е потънала до брега на борда на любимата си лодка, останала е в заключена каюта, като дъното е пробито. Нейният братовчед, наглият Джак Фавел (Сам Райли) обвинява Де Уинтър, че е убил жена си.

В една чудесна сцена Макс споделя истината на новата си млада съпруга и тя разбира колко се е заблуждавала, когато си е мислела, че той е безкрайно влюбен в починалата, загубата и носталгията го изяждат отвътре и тя е само блед заместител. Планът на жестоката, себична, порочна и безсъвестна Ребека е перфектен, но сякаш съдбата се намесва и за любовта на младото добро и честно момиче и Макс де Уинтър изгрява шанс. А финалният унищожителен и отмъстителен жест на мисис Денвърс не променя нищо.

 

"Лято 85" - къде се крие щастието

 

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.