Изкуство

Ретро разкош – костюмите в „Убийство в Ориент експрес“

Когато Мишел Пфайфър облякла роклята и се огледала, казала „уау“.

Ретро разкош – костюмите в „Убийство в Ориент експрес“

Мишел Пфайфър в „Убийство в Ориент експрес“

Романът „Убийство в Ориент експрес“ на Агата Кристи е издаден през 1934 г. и оттогава досега си остава една от най-популярните и обичани книги в детективския жанр.

Какво ново може да предложи поредната екранизация на Кенет Брана на публика, която отлично знае „кой е убиецът“. Ясно какво – превъзходни актьори, автентична атмосфера и страхотни костюми. За последните отговаря художничката по костюмите Александра Бирн, носителка на Оскар за „Елизабет: Златният век“ и с още три номинации за наградите на Академията, потвърждаващи уменията й да създава исторически костюми. [[more]] В случая с „Убийство в Ориент експрес“ самата Александра казва, че предизвикателството е двойно – от една страна, да създаде за всеки от героите автентични за епохата костюми, а от друга, никой от персонажите във влака не е истинското си „аз“. Всички пътници се преструват на някой друг, играят роли и дрехите им са костюми, които имат за цел да поддържат легендата. Това също е задача на Александра Бирн – да изгради своеобразна ретро мистерия, в която костюмите на героите да заблуждават зрителя, както го заблуждават думите и поведението на пътниците в Ориент експрес.

Александра вече е работила с Кенет Брана в „Хамлет“. Тя знае, че той е маниак в детайлите, затова и костюмите трябва да са изпипани до последния детайл. Например през 30-те години на миналия век платовете на дрехите са били по-тежки и плътни, по-релефни и се е наложило за мъжките костюми във филма да се поръчат специални платове от тъкачница в Шотландия. Единственият компромис е направен с обувките. Изработени по поръчка обувки по модели и технология от онова време струват от 2 000 евро нагоре, но тъй като обувките на героите във филма много рядко влизат в кадър, Александра е купила за всички подходящи съвременни италиански и испански обувки в ретро стил и така се е съобразила с бюджета на филма.

Любимият й персонаж, разбира се, е вдовицата в изпълнение на Мишел Пфайфър. Самата героиня е актриса и дрехите й са костюми – едновременно съобразени с обстановката, но винаги малко прекалени. Любимата дреха на Мишел Пфайфър е вечерната рокля, ушита по специална старинна кройка. Александра Бирн казва, че тези дрехи са много особено скроени и красотата им се вижда само като са облечени. Когато Мишел облякла роклята и се огледала, казала „уау“.

Друго предизвикателство е руската принцеса в изпълнение на Джуди Денч. Тя е бегълка от Русия и вече няма някогашните си възможности, но се облича възможно най-богато и носи само истински бижута, макар че по онова време Коко Шанел вече е въвела модата да се носят изкуствени перли и имитации, особено през деня. Освен това принцесата се преоблича по няколко пъти през деня, тъй като хората от нейното поколение цял живот са носили корсет и тя се съблича веднага щом се върне в купето си, за да се чувства по-комфортно, и затова винаги ходи с прислужница.

Управителката е облечена като типична англичанка от онова време, което изисква доста туид, но за съжаление, актрисата Мери Дебенхам е алергична към вълна и това е направило задачата на Александра доста трудна. Освен това дрехите от 30-те години имат различна кройка от сегашните и Мери е трябвало да се учи как да ходи и да се навежда с тези ретро поли. Освен това имаме и графинята, една странна дама, която почти не напуска покоите си и затова всичките й дрехи приличат на халати или на пижами.

От днес можем да видим филма на голям екран и да оценим отблизо майсторството на Александра Бирн, а после да й стискаме палци за следващата номинация.