ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ретро разкош – костюмите в „Убийство в Ориент експрес“

Романът „Убийство в Ориент експрес“ на Агата Кристи е издаден през 1934 г. и оттогава досега си остава една от най-популярните и обичани книги в детективския жанр.

Какво ново може да предложи поредната екранизация на Кенет Брана на публика, която отлично знае „кой е убиецът“. Ясно какво – превъзходни актьори, автентична атмосфера и страхотни костюми. За последните отговаря художничката по костюмите Александра Бирн, носителка на Оскар за „Елизабет: Златният век“ и с още три номинации за наградите на Академията, потвърждаващи уменията й да създава исторически костюми. В случая с „Убийство в Ориент експрес“ самата Александра казва, че предизвикателството е двойно – от една страна, да създаде за всеки от героите автентични за епохата костюми, а от друга, никой от персонажите във влака не е истинското си „аз“. Всички пътници се преструват на някой друг, играят роли и дрехите им са костюми, които имат за цел да поддържат легендата. Това също е задача на Александра Бирн – да изгради своеобразна ретро мистерия, в която костюмите на героите да заблуждават зрителя, както го заблуждават думите и поведението на пътниците в Ориент експрес.

Александра вече е работила с Кенет Брана в „Хамлет“. Тя знае, че той е маниак в детайлите, затова и костюмите трябва да са изпипани до последния детайл. Например през 30-те години на миналия век платовете на дрехите са били по-тежки и плътни, по-релефни и се е наложило за мъжките костюми във филма да се поръчат специални платове от тъкачница в Шотландия. Единственият компромис е направен с обувките. Изработени по поръчка обувки по модели и технология от онова време струват от 2 000 евро нагоре, но тъй като обувките на героите във филма много рядко влизат в кадър, Александра е купила за всички подходящи съвременни италиански и испански обувки в ретро стил и така се е съобразила с бюджета на филма.

Любимият й персонаж, разбира се, е вдовицата в изпълнение на Мишел Пфайфър. Самата героиня е актриса и дрехите й са костюми – едновременно съобразени с обстановката, но винаги малко прекалени. Любимата дреха на Мишел Пфайфър е вечерната рокля, ушита по специална старинна кройка. Александра Бирн казва, че тези дрехи са много особено скроени и красотата им се вижда само като са облечени. Когато Мишел облякла роклята и се огледала, казала „уау“.

Друго предизвикателство е руската принцеса в изпълнение на Джуди Денч. Тя е бегълка от Русия и вече няма някогашните си възможности, но се облича възможно най-богато и носи само истински бижута, макар че по онова време Коко Шанел вече е въвела модата да се носят изкуствени перли и имитации, особено през деня. Освен това принцесата се преоблича по няколко пъти през деня, тъй като хората от нейното поколение цял живот са носили корсет и тя се съблича веднага щом се върне в купето си, за да се чувства по-комфортно, и затова винаги ходи с прислужница.

Управителката е облечена като типична англичанка от онова време, което изисква доста туид, но за съжаление, актрисата Мери Дебенхам е алергична към вълна и това е направило задачата на Александра доста трудна. Освен това дрехите от 30-те години имат различна кройка от сегашните и Мери е трябвало да се учи как да ходи и да се навежда с тези ретро поли. Освен това имаме и графинята, една странна дама, която почти не напуска покоите си и затова всичките й дрехи приличат на халати или на пижами.

От днес можем да видим филма на голям екран и да оценим отблизо майсторството на Александра Бирн, а после да й стискаме палци за следващата номинация.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...