Изкуство

Ричард Трети

Постановката на Пламен Марков „Ричард Трети“ има четири номинации за наградите „Икар“ – за главна мъжка роля на Стоян Радев, за сценография и за костюми на Мира Каланова и за авторска музика на Калин Николов. След като изгледахме пиесата тази вечер мога да потвърдя, че номинациите са напълно заслужени, но… На мен и трите ми приятелки спектакълът не ни хареса. Аз лично очаквах нещо подобно на „Крал Лир“ на Явор Гърдев, където ритъмът на текста, динамиката на действието и харизмата на актьорите не остават зрителите да скучаят нито за миг, въпреки че текстът е дълъг

Ричард Трети

Постановката на Пламен Марков „Ричард Трети“ има четири номинации за наградите „Икар“ – за главна мъжка роля на Стоян Радев, за сценография и за костюми на Мира Каланова и за авторска музика на Калин Николов. След като изгледахме пиесата тази вечер мога да потвърдя, че номинациите са напълно заслужени, но…

На мен и трите ми приятелки спектакълът не ни хареса. Аз лично очаквах нещо подобно на „Крал Лир“ на Явор Гърдев, където ритъмът на текста, динамиката на действието и харизмата на актьорите не остават зрителите да скучаят нито за миг, въпреки че текстът е дълъг и тежък. В случая с Ричард не се е получило така. На пръв поглед всички необходими съставки са налице – добри актьори, някои от тях са дори блестящи – Стоян Радев в главната роля и Михаил Мутафов като Лорд Бъкингам; равностойна игра на всички поддържащи актьори и силно присъствие на сцената на цялата трупа, дори и децата; убедително пресъздадена атмосфера с помощта на красивите костюми и характерната музика; интересен декор и раздвижено действие. Просто от всичко това в крайна сметка не се е получила онази амалгама, която представлява добрият театър. Дали защото историята е прекалено концентрирана в династични борби, които трудно се осмислят и съпреживяват от съвременния зрител или защото подробностите от историята на Англия не са ни достатъчно познати, а може би защото прекаленото театралничене на актьорите (което подхожда на текста) създава осезаема дистанция с публиката, но просто не се развълнувах от видяното. Доколкото имаше някакви емоции в залата, те бяха изцяло реакция на актьорската игра и заслуга на изпълнителите, а не на героите им.

Монументален спектакъл, който не бих гледала втори път.