Изкуство

"Рокетмен" – необикновен филм за необикновен човек!

Блясъкът на един велик живот.

"Рокетмен" – необикновен филм за необикновен човек!

Източник: Paramount Pictures

"Рокетмен" – филмът, който разказва невероятната история на композитора, шоумена и певеца Реджиналд Кенет Дуайт, когото всички ние познаваме като големия сър Елтън Джон, не може да е обикновен биографичен филм. Защото самият Елтън Джон е необикновен!

Не можем да пропуснем красивата музикална приказка, озаглавена като един от най-големите хитове на Елтън Джон. Лентата проследява шеметната трансформация на музиканта – от дете чудо в Кралската музикална академия до една от най-въздействащите, пищни и екстравагантни звезди днес. “Рокетмен” е филм за таланта, за силата на желанието и за магията на музиката.

В главната роля е Тарън Еджъртън, актьорът, който (освен че визуално прилича на младия Елтън) успява до най-малкия детайл да внуши вълненията, страховете, предизвикателствата и опиянението на едно момче от малкия град, което с гръм и трясък се превръща в една от най-ярките легенди на поп културата. За мен Еджъртън се справя толкова добре с ролята, именно защото овладява тези дребни детайли, характерни за шоумена – маниерите му, специфичната походка, сценичното му поведение. А и освен това музикалните му изпълнения се доближават до тези на брилянтния певец, но са със съвсем нов аранжимент, който да даде и един по-личен актьорски “прочит” на музиката на легендата. Да, Еджъртън определено успява да впечатли като Елтън Джон.

За щастие, режисьорът на този визуален и музикален шедьовър – Декстър Флетчър, няма как да не е най-добрият избор за биографичен музикален филм. След като смело поема "Бохемска рапсодия" от оттеглилия се Брайън Сингър, той не се колебае още веднъж да се гмурне в морето от вселенска музика. И ако “Бохемска рапсодия” беше критикуван за изкуствено излъскване на имиджа на Фреди Меркюри и замазването на противоречиви теми като сексуалността му и прекомерната употреба на наркотици, “Рокетмен” скача с главата надолу именно в центъра на тези табута – провокативните сексуални сцени, смъркането на кокаин и откритото “Аз съм гей!” са само част от заявките за буен живот на Елтън Джон.

Защото филмът “не се опитва да се отклони от по-тъмните моменти на това пътуване на Елтън. Мюзикъл, в който има и тъмнина, и светлина – това е наистина стимулираща и вълнуваща идея”, както споделя Флетчър.

И още ... 


Но музикалната биография като жанр и общият режисьор не са единственото, което свързва “Бохемска рапсодия” и “Рокетмен”. Дизайнерът на костюмите Дулиан Дей е друго име, което, освен че постига невероятен успех при създаването на дрехите за филма за Фреди Меркюри, оставя почерка си и във лентата за сър Елтън.

Костюмите и аксесоарите са тези, които създават сценичния образ на певеца – ярките цветове, провокативните рамки за очила и многото блясък са запазена марка на английския музикант.

Дей ги взима за отправна точка, но добавя и доза личен артистизъм към дизайна на костюмите в лентата. За проекта са създадени над 60 костюма, множество обувки и аксесоари, като голяма част от тях са обсипани с пера, брокат и ламе. След като гледате лентата, ще разберете защо и самият Елтън Джон е бил във възторг от работата по костюмите в бляскавия филм, макар и по-голямата част от колекцията да е резултат от вдъхновението на дизайнера и не съществува в реалния му сценичен гардероб.

Филмът е промотиран като рокендрол музикална фантазия и именно затова не може да бъде критикуван за биографичните неточности и липсата на събитийна хронология. Неглижирането на важни моменти от биографията на певеца и акцентирането върху такива, които са по-интригуващи и по-бляскави за проекта, са изцяло творческо решение на режисьора. Но явно и самият Елтън Джон е доволен от визуалния и музикален шедьовър, който разказва живота му.

На представянето на филма в Лондон певецът изненада феновете с появата си на сцената и с изпълнението в дует с Тарън Енджъртън на едно от емблематичните си парчета, а на премиерата в Кан, Елтън Джон не успя да скрие вълнението и сълзите си, когато беше буйно аплодиран от публиката. А ако публиката в Кан е във възторг от лентата, то и ние ще я оценим по достойнство. Премиерата за България беше 31 май. Не пропускайте този филм! 

На кино през юни