ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Росини – композиторът-епикуреец

Росини – композиторът-епикуреец

Джоакино Росини е роден в Пезаро през 1792 г. Баща му, горещ привърженик на Френската революция, е бил тромпетист, свирещ в местния оркестър, докато майка му била амбициозна, но не особено изявена певица.

Джоакино бил дете-чудо и заради политическите убеждения на баща си прекарал детството си, местейки се, докато на 14 години бил приет в консерваторията в Болоня. Първата си опера композирал на 18 години ("Брачната полица"), а дует от нея, Dunque io son, използвал по-късно в първо действие на операта, с която е може би най-известен – "Севилският бръснар". На 21-годишна възраст вече имал композирани и поставени десет творби, които много скоро станали четири пъти повече.

Росини бил суперзвезда из цяла Европа. Стендал писал, че в Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон, а във Виена славата му засенчвала тази на Бетовен. Интересно е, че двамата с Бетовен всъщност са имали една среща. През 1822 г. загубилият слуха си композитор написал на Росини:

"Ах, Росини. Значи вие сте композиторът на "Севилският бръснар". Поздравявам Ви! Ще бъде изпълнявана, докато италианската опера съществува. Никога не се опитвайте да пишете нищо повече освен опера буфа (бел. ред. комичен оперен жанр). Всеки друг жанр би се отразил фатално на Вашата природа!"

"Севилският бръснар"

През 1824 г. Росини станал директор на Италианския оперен театър в Париж, където по договор в задълженията му влизало и писане на опери за театъра. Ето защо донякъде не е особено изненадващо, че на 37 години захвърлил всичко и излязъл в пенсия, за да се посвети на... готвенето. Последната му опера е "Вилхелм Тел".

До края на живота му композирането не било в центъра на вниманието му, пишел е малко, но много красива, предимно камерна музика. Една от по-известните му творби след напускането на театъра е Stabat Mater, шестте части на която му отнели седем години. Музиката от късния му период е различна и до днес понякога се откриват негови неизвестни произведения. Едно от тях е Une larme за виолончело и струнен оркестър, открито в средата на XX век (ще можем да го чуем като част от програмата на концерта "Виртуозите на Миланската скала").

"Пепеляшка"

Росини бил изключително популярен с брилянтната ритмика на произведенията си. Едно от прозвищата му било "г-н Кресчендо", което впоследствие станало известното "Росиниево кресчендо" – натрупване на звуци от добавянето на нови инструменти в оркестъра, които повтарят мелодията и гласовете в соловите партии. Бил е майстор на белкантото и бравурните арии, а днес се приема, че съвременната опера е стъпила върху фундамент, изграден от него. Мелодиите, които е композирал, са игриви, свежи, много задълбочени от гледна точка на оркестрация и хармония. Смята се, че една от причините за преждевременното му оттегляне следва да се търси в естетиката на новия жанр на романтизма и мелодрамата, толкова любими на парижани, но неприсъщи за него.

Бетовен може би е усещал нещо от това, защото друга негова известна мисъл намеква, че Росини е мързелив и незавършен:  

 "Росини щеше да бъде много добър композитор, ако учителите му го бяха били повече като дете."

"Вилхелм Тел"

Росини е бил изключително весела натура, самият той казвал, че в живота си е плакал само два пъти. Гениалният веселяк обаче всъщност е бил неврастеник и е страдал от дълбока депресия през по-голямата част от живота си. Особено силна била тя през 40-те му години, когато продуктивността му се сринала, страдал от хронична умора и безсъние, които го водели до патологични обсесии и суисидни мисли. Смята се също така и, че в резултат на сложните взаимоотношения и нерешени проблеми с майка му е имал доста бурна и садомазохистична връзка с любовницата си и втора съпруга Олимп Пелсиер.

След оттеглянето си от театъра Росини се посветил на нещо, което безспорно обичал много – готвенето. Има няколко анекдота, свързани с любовта му към яденето и пиенето. Според единия Росини като дете помагал в църквата в неделя не защото бил много набожен, а защото допивал виното за миряните след службата. В Париж бил близък приятел с най-големия френски готвач в историята, Мари-Антоан Карем, който посветил на Росини няколко свои рецепти. В замяна пък Росини композирал няколко специални арии, които били предназначени да акомпанират поднасянето на предястия и десерти. Когато Вагнер го посетил в къщата му в Паси през 1860 г., Росини постоянно сядал и ставал от масата, за да наблюдава лично месото, което готвел. 

Росини останал в историята не само като един от най-блестящите и гениални италиански композитори, но и като кулинар, оставил няколко класически рецепти alla Rossini. За любовта си към храната казвал:

 "Не познавам по-хубаво занимание от яденето... Апетитът е за стомаха това, което е любовта за сърцето. Стомахът е диригентът, който дирижира големия оркестър на нашите страсти."

С какво да запомните този изключителен човек? Ако трябва да е само едно нещо, то нека е това:

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.