ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Ръкомахане в Спокан" в Народния

"Ръкомахане в Спокан" в Народния
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Отидох да гледам “Ръкомахане в Спокан” знаейки само, че е постановка на Явор Гърдев. Не знаех нито кой е авторът, нито за какво става дума, нито кой играе. Един ден по-късно съм изчела всичко за автора и пиесата. Много неща ми харесаха – провокацията, черният хумор, лекотата на текста и играта на актьорите. Най-вече пазенето на равновесие на ръба на приемливото и отвратителното. Първият половин час мина трудно, но в момента, в който човек осъзнава, че от него се очаква да захвърли предразсъдъците и да премине невидимата линия на абсурда, нещата стават повече от забавни. Стига разбира се, да преглътне бруталността на сюжета...
 Актьорите се справят повече от чудесно, моето откритие е Павлин Петрунов, в ролята на „чернилката”. Иван Бърнев е на обичайната си висота, а Теодора Духовникова направо ме изненада с толкова органичната си игра. Публиката се влюби в Леонид Йовчев, чийто налудничав образ съвсем объркваше картинката и внасяше допълнителна доза  трагикомизъм в и без това шантавата компания.
Автор на текста е Мартин Макдона, ирландски сценарист и драматург. Най-награждаваният му филм е „В Брюж“, а постановката „A Behanding in Spokane” дебютира на нюйоркска сцена през 2010 г. Главната роля изпълнява култовият за мен актьор Кристофър Уокън и за нея е награден с „Тони”. Разбира се, за американската публика текстът на Макдона звучи много по-провокативно в социален и политически смисъл. Българският зрител, който, знаем, не робува много на политическа коректност и на болната за американското общество тема за расизма, се смее от сърце. Но не се заблуждавайте, тази пиеса не е за разтуха, не е за отмора, не е за да замести любимото комедийно тв шоу в петък вечер.  Тя е за да сипе малко черно в бялата боя и да видим какво ще стане. 
 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...