ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

С гребен в косите и брошка на гърдите, в епохата на Ар Нуво

С гребен в косите и брошка на гърдите, в епохата на Ар Нуво
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

От всички епохи в историята на изкуството, моята е Ар Нуво. Може би заради Алфонс Муха и неговите женствено-цветни картини, може би заради прекрасните къщи в любимата ми Прага, а може би просто това е идеалната за мен комбинация от реалност и въображение, стилизирани в многообразие от графични и цветни мотиви, истинско удоволствие за очите. Така че е напълно обяснимо, че когато прочетох за най-голямата изложба на бижута от епохата на Ар Нуво, откриваща се във Виена, отделих един пролетен уикенд специално, за да отида дотам и да я посетя. Може и да звучи лекомислено – цяло пътуване само за една изложба, но си заслужаваше напълно. Изложбата е в Leopold Museum и е подредена в специално затъмнено помещение, така че светлината пада на много тънки снопове само върху бижутата, поставени върху тъмно кадифе.Срещу входа в една витрина са поставени две брошки-пеперуди, произведение на Рене Лалик, толкова съвършени, че се връщах да ги гледам отново и отново и забелязах, че така правеха повечето посетители – обикаляха по много пъти цялата зала. Освен Лалик, като име познавах само Фаберже, но определено техните произведения не се отличаваха от останалите, всичко беше прекрасно. Елементите, които са характерни за тази отминала епоха – стилизирани цветя, женски лица, изящни насекоми - бяха навсякъде, заедно с по-малко любимите ми графични и шахматни мотиви. Носталгично се вглеждах в бижутата, за които сме чували от на нашите баби – инкрустирани гребени за коса и игли за шапки, но също и някои съвсем актуални, които аз самата бих носила с удоволствие – брошки, медальони, катарами и гривни. Повечето бижута са правени с истински камъни, на които аз съм чувала само имената и сега видях в действителност, че не случайно ги наричат „скъпоценни“. Сложени едни до други и осветени по подходящ начин, диамантите, сапфирите, рубините и смарагдите наистина излъчват светлина и отблясъци, които се смесват и пречупват светлината, истинско вълшебство. Гледах всички тези прекрасни малки произведения на изкуството отново и отново, чак докато обявиха, че затварят музея. Това определено ще остане едно от най-красивите ми пътувания! Изложбата ще продължи до 20 юни и ако имате път към Виена, не я пропускайте!

!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...