Шейх Мохамед е баснословно богат, както подобава на арабски шейх. Чудейки се в какво да инвестира парите си, той решава да направи в родния си Йемен нещо невиждано – да построи воден канал и в него да развъжда сьомга. В това налудничаво и наглед невъзможно начинание са ангажирани финансовата консултантка на шейха (Емили Блънт), един скептичен специалист по сьомгата (Юън Макгрегър) и прес-аташето на премиера (Кристин Скот Томас). Последната, защото на фона на проблемите в Близкия Изток, една подобна новина звучи позитивно и интригуващо.
Филмът за риболова на сьомга в Йемен, неясно защо преведен на български като „Риболов в пустинята“, е екранизация по едноименната книга на Пол Тордей – известен британски сатирик. За съжаление във филма е останало много малко смешно. С изключение на Кристин Скот Томас, която е очаквано впечатляваща и много забавна като невротичната и цинична дясна ръка на премиера, останалата част от филма е по-скоро романтична, като двамата главни герои са толкова флегматични и нерешителни, че дори леко дразнят. Апотеозът на любовта им е да стоят до водоема на шейха хванати за ръка. Самият шейх се разхожда с бялата си дреха и голям нож затъкнат в пояса, говори приповдигнато и се опитва да е символ на всички достойнства на добре образования, благороден и мъдър държавник в едно – което само по себе си е комично.
Зад този филмов проект стоят доста известни имена – режисьорът Ласе Халстрьом, сценаристът на „Беднякът-милионер“ Саймън Бофой и вече изброеният актьорски състав. Само това е причината филмът да има три номинации за Златен глобус. Определено няма защо да го гледате, освен ако нямате два излишни часа, в които да си починете и да оставите съзнанието ви да се рее в очакване на следващата поява на Кристин Скот Томас на екрана.
