[[more]] Диана Добрева е просто ненадмината като естет в родния театър – още първите пет минути на този спектакъл са толкова разпознаваемо „нейни“, че моментално настройват всичките й почитатели за нещо вълшебно и зрелищно.
Ирод и Иродиада се появяват в ложите на театъра, а ги представя един андрогинен лакей и шут в костюм, който само Нина Пашова и Диана Добрева могат да измислят. Представянето, както и всички музикални интерлюдии са на английски език – неясно дали като реверанс към Оскар Уайлд или просто като най-познат за публиката език.
Саломе отдавна е образ, по-популярен и познат от масовата култура, отколкото в чисто библейски план. Историята на нейната обсебваща любов, стотиците картини с главата на Йоан на сребърен поднос, танцът с воалите са изместили със своята образност думите на писанието. Така става и тук. Независимо че пиесата е по текста на Оскар Уайлд, към който са добавени и буквални цитати от библията, зрелището е далеч по-впечатляващо от текста.
Сценографията е страхотна – цялото представление се играе в един условен сребърен поднос, в който се излива кръвта на жертвите и се вихрят страстите на палачите им. В ролята на царя е Милен Миланов – печален и овладян в чувствата си, чудесен контрапункт на всички други участници. Царица Иродиада е Анастасия Ингилизова, много добре подбрана за ролята на изкусителка и отмъстителна в настъпващата си зрялост жена.
В ролята на Саломе е самата Диана Добрева. Извън дребните несъответствия на вид и възраст, които в театъра трябва да са само условни, тя се справя добре с образа на капризна и ирационално влюбена млада жена, свикнала да й се подчиняват безпрекословно. Леко забавеното темпо на думите й внася необходимата доза отстраненост и мистика и през повечето време е съвсем на място.
Втората половина на спектакъла е доста динамична, а актьорите са подбрани с отлична пластика и външен вид. Смъртта на Йоан е абсолютната поанта на действието и падането на завесата е съвършен театрален финал.
За съжаление, след този финал има продължение, един допълнителен монолог на Саломе, който за мен беше излишен и определено нарушава логиката на действието. Саломе вече е направила каквото е пожелала – напълно излишно е да ни го обяснява, особено в спектакъл на Диана Добрева, която може да обясни всичко и без думи.
Ефектен и пълен с чудесни визуални и драматургични решения, „Саломе“ е театър, в който всичко е една доза в повече – неистов театър за една неистова любов.
