Изкуство

Сама жена на път: 1840 км пеша през Иран

Кристина Палтен за 62 дни стига от Техеран до границата с Туркменистан абсолютно сама.

Сама жена на път: 1840 км пеша през Иран

Документалният „Сама в Иран“ бе част от тазгодишната програма на „Кино за пътешественици“. Филмът разказва за едно във всяко отношение необикновено пътуване през Иран. Става въпрос за прекосяването на цялата територия на страната от една самотна пътешественичка, шведката Кристина Палтен, която за 62 дни стига от Техеран до границата с Туркменистан абсолютно сама. Екипът на филма е бил с Кристина 8 дни, част от пътуването си тя заснема с мобилен телефон, а крайният резултат е необикновена история, която си струва да се разкаже.

Преди началото на филма Здравко и Ангел разказаха за собственото си пътуване из Иран и показаха снимки от най-красивите места, които са успели да посетят. Презентацията им допълва видяното от Кристина във филма далеч не само в културно-образователно отношение. Кристина Палтен е опитна бегачка и пътешественичка – маршрутите й включват Непал, също и цялото разстояние от Турция до Швеция. Здравко и Ангел също са обиколили много места по света, но се оказа, че те и шведката от филма тръгват към Иран с абсолютно различни нагласи.

Българите рядко се замислят над предимството да живеем на границата между Изтока и Запада и да познаваме еднакво добре и двете култури. Здравко и Ангел разказаха за Иран добронамерено, интересно и забавно, както впрочем подхождат към всичките си пътувания. Кристина тръгва към Иран като към нецивилизована и агресивна страна, а семейството и приятелите й я оплакват буквално все едно няма да я видят повече. Подобна неинформираност е наистина странна – иранците не са араби, а индоевропейци, те изповядват шиизъм, което е друга форма на ислям (екстремистите са по правило сунити) и сред имигрантите от последните години процентът иранци е незначителен. Идеята на Кристина да замине за Иран, за да се противопостави на предразсъдъците срещу арабите и страха от ДАЕШ, е колкото смела, толкова и наивна. Това не омаловажава трудността на начинанието й – да прекоси сама страна, чийто език не говори.

В началото на филма много ясно личи колко много се страхува Кристина – тя е видимо нервна и плаче от най-малкото вълнение. Много бързо пътуването й доказва, че очакванията й към Иран са напълно погрешни. Хората са добронамерени, щедри, гостоприемни и любопитни – при това много повече, отколкото е приемливо за шведската гостенка. Случайно срещнати иранци през целия път й подаряват плодове, хранят я безплатно, канят я в домовете си или просто спират да се снимат с нея. Всички я разпитват откъде е, има ли семейство, има ли деца. Като цяло това би се случило във всяко нормално българско село, но за Кристина подобно нахлуване в личното й пространство е много странно. Вероятно за самотен бегач като нея такава интензивност на общуването е много изнервяща.

Изводите са ясни – за изминалите от това пътешествие три години Кристина Палтен непрекъснато разказва в медиите своите впечатления от хората на Иран и тяхното гостоприемство. Ние, на свой ред, можем да превърнем в предимство знанията си по темата и да сме посредник между света на Изтока, с който съжителстваме от векове, и света на Запада, пълен с предразсъдъци от неинформираност. Нужни са желание и добра воля – усилия, които са лични и на които, за съжаление, никой филм не може да ни научи.

Alone through Iran - 1144 miles of trust TRAILER from André Larsson on Vimeo.