ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Самотният запад

Самотният запад

Започвам отзад напред, но първо ще кажа - една от най-хубавите премиери на изминалия сезон и задължително представление за почитателите на Мартин Макдона!

От текстовете му на родна сцена, „Самотният запад“ е най-близо до „Ръкомахане в Спокан“ – двете пиеси всъщност доста си приличат. Включително и по това, че ни карат да се смеем непочтително на неща, които изобщо не са смешни и че актьорите в главните роли са превъзходни и правят удоволствието от видяното много по-голямо.

Това е историята на братята Конър – Коулман (Ивайло Христов) и Валийн (Малин Кръстев), които живеят в изолирана ферма някъде в Ирландия. Единственият им посетител е вечно пияният и сълзлив селски свещеник отец Уелш (Николай Луканов) и сладураната Гърлийн (Мила Люцканова), от която си купуват уиски. Коулман е мързелив и сприхав, Валийн е стиснат и свадлив. Двамата са си лика-прилика, вечно скарани, ругаещи се, но неразделни. Коулман е застрелял баща им, Валийн го прикрива. Освен това пиесата е пълна с истории за убийства, самоубийства и всякакви ужаси, комично преувеличени. И тъй като залата беше пълна със студенти на Ивайло Христов, смехът и емоционалните реакции бяха малко прекалени. И в тази пиеса на Макдона има места, където на зрителя изобщо не му е до смях.

Абсурдна и смешна, тази история е отвъд всякакви граници – литературни, религиозни и географски. Просто е изиграна добре и си струва да се види. Какво повече.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...