Започвам отзад напред, но първо ще кажа - една от най-хубавите премиери на изминалия сезон и задължително представление за почитателите на Мартин Макдона!
От текстовете му на родна сцена, „Самотният запад“ е най-близо до „Ръкомахане в Спокан“ – двете пиеси всъщност доста си приличат. Включително и по това, че ни карат да се смеем непочтително на неща, които изобщо не са смешни и че актьорите в главните роли са превъзходни и правят удоволствието от видяното много по-голямо.
Това е историята на братята Конър – Коулман (Ивайло Христов) и Валийн (Малин Кръстев), които живеят в изолирана ферма някъде в Ирландия. Единственият им посетител е вечно пияният и сълзлив селски свещеник отец Уелш (Николай Луканов) и сладураната Гърлийн (Мила Люцканова), от която си купуват уиски. Коулман е мързелив и сприхав, Валийн е стиснат и свадлив. Двамата са си лика-прилика, вечно скарани, ругаещи се, но неразделни. Коулман е застрелял баща им, Валийн го прикрива. Освен това пиесата е пълна с истории за убийства, самоубийства и всякакви ужаси, комично преувеличени. И тъй като залата беше пълна със студенти на Ивайло Христов, смехът и емоционалните реакции бяха малко прекалени. И в тази пиеса на Макдона има места, където на зрителя изобщо не му е до смях.
Абсурдна и смешна, тази история е отвъд всякакви граници – литературни, религиозни и географски. Просто е изиграна добре и си струва да се види. Какво повече.
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...