Сандра Бълок във филма, за който всички говорят

Добре, признавам, че това е поредният филм, който е „най-страшният филм, който някога ще гледате“. Признавам също, че изобщо не ми беше чак толкова страшен. Ако не беше Сандра Бълок, едва ли щях да му обърна и внимание (това е едно от последните заглавия в листа на Netflix), също така в последните дни преди новата година нюзфийдът ми беше пълен с мисли за „Bird Box”. Признавам и че в това мое ревю ще има и някои спойлери, така че – ако планирате киновечерта да премине пред купичка с пуканки и Сандра – да си знаете, че без малко повдигане на превръзката за очи, не може.

Кутията за птици е буквална. Три канарчета са прибрани от Малъри (главната героиня) в една кутия с дупки, за да дишат. Тя ги разнася в продължение на поне 5 години (времето, в което се развива действието), защото те имат сензитивност да усещат голямото зло. Разпищяват се, когато е наоколо (сега е моментът да проверите в google какво е ехолокация). Него, голямото зло, не го виждаме, защото напада земята така, че ако си отвориш очите и го видиш, се самоубиваш моментално – може да е зелено човече, а може и да е вятър.

Така че, основният въпрос пред клетия зрител, в продължение на два часа, е дали ако е на мястото на героинята, ще си отвори очите, за да се свърши най-после! Аз лично още в първите минути след нападението щях да ги отворя и сега изобщо нямаше да пиша тези редове.

Малъри обаче е бременна с дете, което няма вид да желае, и дори обмисля да го даде за осиновяване в момента, когато започва атаката. Очевидно не взима това решение, защото хаосът настъпва, а тя се приютява в една къща с други хора (включително Джон Малкович ) и пред затъмнени прозорци се чуди какво да прави. Малката групичка е пъстра, има още една бременна пълна жена, която, не знам защо, сценаристите са решили, че трябва да понесе въпроса "бременна ли е или просто си е такава". Тя за беда отваря очи и бебетата на Малъри стават две – момче и момиче, които през цялото време нарича - “boy” и “girl”. Пет години по-късно тя и двете деца, със завързани очи, са на лодка, която трябва да плава няколко дни през бурните води на дълбока река, за да достигне място, което е safe. Там я чакат добри хора. Това е.

Оттук-насетне – за какво е цялата тази врява, която направи “Bird Box” последният хит на 2018? Хм.

От една страна, този филм може би дължи успеха си на играта на Сандра Бълок, която може да изиграе идеално от най-глупавите до най-задълбочените роли. Тя просто е човекът, който убедително може да изкрещи на невръстните деца: “If you look, you will die”!

Другата причина е, че тук, както и в "Първи контакт" (създателят е същият), става въпрос за съвременната болест на отчуждението в един супер свързан свят. Самотни сме както никога, изолирани сме, както никога, а в същото време не спираме да „комуникираме“ виртуално. Малъри в началото е интровертна личност, откъсната от хората, без контакт и интерес към тях – в края на филма е лидер, поел отговорността за други животи и осъзнал, че оцеляването се крие в изминаването на пътя към другите.

За мен има също и идея, свързана с природата на това да си родител – въобще не знаеш с какво се захващаш, опипваш пътя през цялото време, почти винаги на сляпо, стараейки се да доведеш децата на безопасно място, което може би е там, но по-скоро не е.

Остават обаче и много практични въпроси – с какво са се хранили 5 години, какво са правели с телата на отворилите очи, как са достигнали и са се устроили в къщата на брега на реката, къде са кучетата и котките, какво са яли, злото реално гони ли хората или не...Но най-вече - колко точно е обидна бруталната провокация, че хората с психични проблеми са лоши, кръвожадни убийци...