Думата „сантиментални“ е много точна за описване на чувствата в едно щастливо семейство. Не че неща като доверие, уважение, дълг и обич не са важни, но онова, което отличава всяко щастливо семейство са точно малките мили жестове, дребните закачки, традициите и мълчаливата заедност – с други думи – сантиментите.
Затова дори само заглавието „Сантиментална изложба“ на три поколения творци от семейство Солакови – Митьо, Недко и Димитър - създава приятно очакване. Както се оказа – и го оправдава напълно.
Това е една сантиментално създадена изложба – от световно известен художник, какъвто е Недко Солаков, за една малка галерия и то не в столицата. Мястото е Sariev Contemporary в Пловдив и, както усмихнато ни разказа момичето в галерията, Недко Солаков е свързан с тях и прилежащото artnewscafe отдавна и е създал безплатно емблемата на кафенето – жест на голям творец и приятел.
Това е една сантиментална история, в която органично, като в едно семейство, присъстват пластиките на дядото Митьо, наративът (разбира се написана на стената история) и картините на сина Недко и видео инсталациите на внука Димитър. Историята е за една мравка, която се влюбва в една лъскава златна малка пластика и двете поемат по широкия свят. После мравката се прави на болна, а пластиката я носи на гърба си… а после двете стават съвсем мънички, защото са стигнали надалече… Над всичко това красиво залязва слънцето над село Борики във видеото на Димитър, а отдолу е разказана, върху стената, семейната традиция за затваряне на доматен сок в бутилки. Самото устройство за затваряне на бутилките е пак там, експонат от изложбата и долу, отзад, има малък надпис. Зрителят се навежда, а там пише „Баща ми почина преди три години от рак на бъбреците. И двата.“ И това казва всичко – за мъката, за подробностите, които няма да бъдат забравени, за липсата, за бащата, който присъства там, горе. И това е типично за работата на Недко Солаков – че когато човек се наведе да прочете написаните от него думи – а те често са написани ниско долу – изправяйки се вече е малко променен, замислен.
Има и още, има още много, и закачки, и тъмни облаци, и златни пластики, и бълбукащ доматен сок, и задраскани букви, където Недко Солаков по навик почвал да пише на латиница. Има от всичко, което има в едно семейство. Сантименти… отидете и отнесете малко за себе си, семейство Солакови, като всяко щастливо семейство, имат много, има и за нас.
