Харесвам психологическия театър (това искат да гледат хората още от древността), резервиран съм към всякакви танцови представления, инсталации, пърформанси и прочие, затова бях предубеден към "Шахнаме"- спектакъл по древноперсийския епос на Фердоуси, режисиран от Елена Панайотова. Всъщност го гледах заради един от най-добрите ми приятели, играещ главна роля. Оказа се, че това е едно от най-хубавите неща този сезон на софийска сцена и отдалеченоста на актьорите от публиката в "Азарян" е само от полза, за да се видят композицията, чудесната сценография и костюми (Юлиян Табаков) и прекрасно хореографираните танци в синхрон (Росен Михайлов) - нещо, което в България почти никога не се случва.
Отстрани на сцената има разказвач (Добрин Досев, идеален избор, дълбок, нюансиран и чувствен глас), който чете сказанието за Зал. Това веднага ме настрои скептично - мразя, когато актьорите само илюстрират като кукли и не си говорят помежду си, поради което няма как да преживяват емоции. Тук обаче въобще не е така и не знам как се е получило, но пред нас се разгръща психологически театър, в добавка с оригинални танци и цветни пищни костюми (нарочно се повтарям).
Основното е една любов като на Ромео и Жулиета - между отгледания от орел хубав, строен, със широки плещи и бяла кожа персийски принц Зал (Севар Иванов) и мургавата, грациозна, с високо вдигната глава, катранена коса и изящни черти арабска принцеса Рудабе (Ралица Стоянова). Бащата на Зал, който покаян го приема отново при себе си, след като го е изоставил в планината, е видният снажен пълководец с гъста брада и огнени очи Сам (Велислав Павлов, винаги добър), а баща на Рудабе е афганския владетел Мехраб (Васил Ряхов, прибран, но енергичен), сприхав и обидчив дребен монарх с изпъчени гърди и издадена напред волева брадичка. Сам е подчинен на шаха Менучер (Росен Михайлов), нисък и тих, но властен мъж с деликатни ръце и малка глава, който е против връзката между Зал и Рудабе и поради това назрява сериозен конфликт.
"Любовта побеждава всички трудности и преодолява всички препятствия" е клише, но тук е точно на място. С чистите си дълбоки чувства младите успяват да предотвратят война и да размекнат душите на възрастните, да ги направят по-добри и толерантни, да ги накарат да забравят предразсъдъци и суеверия. Затова историята на Зал и Рудабе е оцеляла през годините и е жива и актуална и днес.