Това представление досущ прилича на концерт на стари велики рок музиканти. Преди четвърт век те са били още млади, харизматични, енергични и от все сърце споделящи невероятната магия на живеенето на макс, крайно емоционалното преживяване на всяко нещо и превръщането му в слово и музика.
Днес те са вече уморени, годините ги карат да живеят умерено, да следят за килограмите, да са любезни, лудостта е останала далечен спомен, но те знаят, че животът им е бил истински, неистов, само техен. И те – Дони, Коцето-Калки и особено Ивайло Христов, са велики! Велики като Stones, като Стивън Тайлър, като Metallica… Като всички онези динозаври на рока, които не се срамуват от грешките си и чиито грешки са изписани по лицата и телата им. [[more]] Представлението „Секс, наркотици и рокендрол“ се играе от 25 години, като непрекъснато обикаля страната и света. Вероятно това го прави най-дълголетното представление с един и същи актьорски състав на родна сцена. Към момента на своята премиера текстът е звучал по друг начин, в друг контекст. Днес, струва ми се, Ерик Богосян не би могъл и не би посмял да напише подобни думи. Всъщност днес дори и героите му вече са невъзможни. Нецензурното говорене е забранено или поне неприемливо, рок и поп звездите не смеят да говорят каквото им дойде наум, а са грижливо редактирани и шлифовани от пиарите си, богатите живеят образцово скромно, хранят се здравословно и спортуват, а порното е толкова лесно достъпно в Интернет, че отдавна е загубило всякаква нотка на екзотика или пикантност. И това са само част от цяла плеяда типажи и етюди, които са съставните части на това представление, едновременно носталгично, екстатично и ужасно смешно.
В крайна сметка единственото нещо на този свят, което не може да се купи с пари, са миговете на изминалото време. Те съществуват само в изкуството. Като това – ето и тайната на дълголетието му. Ще го гледам и когато стане на 50. Обезателно.
