ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Сексът и градът“: имаме ли нужда от продължение 20 години по-късно?

„Сексът и градът“: имаме ли нужда от продължение 20 години по-късно?

Снимка: HBO

Не помня кога за първи път съм си пуснала „Сексът и градът“, нито дори на колко години съм била. Знам обаче колко често си го пускам и до днес, когато съм в средата на своите 30, особено в самотните зимни вечери с чаша червено вино в ръка. Не знам дали това е така, защото Кари, Саманта, Миранда и Шарлот са на същата възраст в сериала, не знам дали е заради тоалетите им, заради освободеността им, заради приятелството им, или просто защото показват колко трудно се намира любовта и през колко неуспешни връзки трябва да преминем, за да стигнем до нея. Ако имаме късмет, разбира се, защото понякога и най-хубавите обувки на Маноло Бланик не помагат.

С обявяването на продължението се появиха полемики доколко седмият сезон на „Сексът и градът“, който ще се случи повече от 20 години след излъчването на първата серия, ще бъде адекватен за времето, в което живеем, и доколко житейската философия от сериала ще бъде актуална и днес, особено след като главните героини вече са на 50. Имаме ли нужда от това продължение изобщо, особено след като двата игрални филма разказаха донякъде как продължават историите на четирите момичета, които обаче се поизгубиха в „безкрайното модно дефиле“, на което бяхме свидетели в тях?

Истината е, че колкото и женски сериали да се появяват след „Сексът и градът“, винаги ги сравняваме с него, но и нито един от тях (например „40 е новото 20“ или „Дръзки момичета“) не постигна същия успех. Дали защото спряхме да се вълнуваме толкова от секса и любовта, дали защото приоритетите ни са други, предизвикателствата, пред които се изправяме също, или просто пораснахме.

Ако преди двайсет години се очакваше на 30 да сме омъжени и с поне едно дете (не, че това не тегне в обществото и днес), то именно Кари, Саманта, Миранда и Шарлот (може би без нея) ни показаха, че това съвсем не е задължително, че е по-важно да си намерил себе си, професията си, апартамента си и приятелките си, преди да пристъпиш към прага на любовта, още повече този на семейния живот. Именно „Сексът и градът“ показа, че бракът не е обещание за щастие, нито сексът за една нощ, и че няма нищо лошо в това да си сингъл – на 20, на 30 или на 40... Ще видим те какви ще са на 50, нали? По-важното е, че винаги ще имаме нужда от такива момичета около себе си, които да ни сипят вино след поредната раздяла, да ни се скарат, когато правим грешки и ще ни подкрепят, дори и когато знаят, че не сме поели във вярната посока.

„Може би нашите приятелки са нашите сродни души, а мъжете са просто хора, с които да се забавляваме“, както казва в един от епизодите Шарлот.

Може би никой сериал не се е фокусирал толкова върху женското приятелство, както „Сексът и градът“, а също и върху секса и любовта, но някъде между тях той засягаше и болезнени теми като това да бъдеш самотна майка, да влизаш в обувките на мъжете, за да се издигнеш в кариерата, да имаш репродуктивни проблеми, да се сблъскаш с болест като рак на гърдата. Неща, с които продължаваме да се сблъскваме и днес.

Няма как да пропуснем и модата, като пети главен герой в сериала, защото именно чрез тези четири героини видяхме как могат да се комбинират неща за 5 и за 500 долара в един тоалет. И ако се чудите как ще изглеждат те в продължението, нищо чудно да видим отново много неща от 90-те години, които през последните няколко сезона се завърнаха изключително ярко в модните тенденции.

И не само как ще изглеждат, но и какви теми ще бъдат доразвити в него са нещата, които вълнуват критиците. Част от упреците към сериала са, че в него никога не е имало по-значима роля на чернокож актьор (тема, която през последните години е изключително чувствителна в киноиндустрията), а само епизодични участия и загатване за този проблем – когато Саманта трябваше да прекрати една от връзките си именно защото сестрата на въпросния мъж не искаше той да бъде с бяла жена. Затова сега усилено се говори, че в седми сезон може би ще се появи нов главен герой или героиня и тя или той със сигурност ще бъдат цветнокожи.

Достатъчно адекватно ли е и включването на темата за правата на ЛГТБ обществото в телевизионната поредица? Ако отбележим факта, че Кари имаше близък приятел гей – леко срамежливия  Станфорд, докато Шарлот имаше своя Антъни, а Саманта премина през хомосексуална връзка с жена, може би ще отговорим и на този въпрос. Освен това в годината, в която излиза шести сезон на „Сексът и градът“, в Щатите се появява сериалът “Ел Ей връзки“ (L Word), който също имаше шест сезона и който бих определила като гей варианта на хитовата поредица.

В него темата за приятелството и любовта също са силно застъпени (може би дори с повече дълбочина), но пречупени изцяло през различната сексуална ориентация. Миналата година този сериал също имаше свое продължение в HBO – “Ел Ей връзки: Поколение отвъд етикета“. Мога да спомена и поредицата Orange Is the New Black, която също засяга темата за връзките между жените – сексуални, платонични, всякакви. Така че индустрията със сигурност не е лишена от добро покриване и на ЛГТБ тематиката.

И каквито и подводни камъни да търсим, докато се чудим какво да очакваме от новия сезон на „Сексът и градът“, нека си припомним колко пъти сме се преоткривали в някоя от героините – понякога в Кари, вечно копнееща за своя Тузар, понякога в консервативната Шарлот, която мечтаеше за семейство, понякога в безкомпромисната Миранда, която успяваше да намери своето място в един мъжки свят, понякога в разкрепостената Саманта, която умееше да приема секса просто като забавление, а не като обвързване. (Да, ще ни липсва тази Саманта!)

Сериалът промени доста стереотипи за жените, но и до днес не всички са се разделили напълно с тях. Може би имаме нужда от още една порция „Сексът и градът“, за да видим как ще преминат любимите ни героини от „сложната реалност на живота и приятелството на 30 към още по-сложната реалност на живота и приятелството на 50.“ Може би имаме нужда от надежда, че любовта рано или късно чука на вратата, особено за момичетата като мен, които на 36 още са необвързани и си пускат първи сезон отначало, в някоя зимна вечер с чаша вино в ръка.

 

5 сериала, които да гледаме след „Сексът и градът“

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...