Ядосах се искрено, дълбоко и наивно по юношески, когато Герасим Георгиев-Геро (между другото - талантлив и оригинален актьор, който се занимава преимуществено с халтура) спечели "Аскеер" за главна мъжка роля за превъплъщението си в "Семеен албум" на Младежки театър. При положение, че Христо Петков дава емоционално и разтърсващо изпълнение в "Разбиване" на Нийл Лабют в Театър 199. Сещате се, че отидох да гледам спектакъла със закъснение, и то с подозрителност, предубеждение, скепсис и силни съмнения. Да не говорим, че "съвременна българска драматургия" е мръсна дума...
Малин Кръстев (чудесен актьор, когото познавам от студент - следваше с един от най-добрите ми приятели) обаче е написал великолепна пиеса. Не мога да не отбележа, че май само на него, на Яна Борисова /но по малко претенциозен начин/ и на Елена Алксиева с "Мадам Мишима" им се получава. Пиесата на Малин е универсално разбираема и сам си я е режисирал блестящо. Респект!
Сис (Владо Пенев на нивото си от времето на "Сфумато") и Пон (Геро, добър) са полу-братя, които живеят самотно и изолирано в стара къща (браво на сценографа Кирил Наумов) и докрая не ни става ясно с какво се занимават и как се прехранват. Първият - спретнат педант, спокоен, лаконичен и дразнещо-вманиачен (колекционира вратовръзки, чисти и пазарува, става рано и закусва), шишкав и трътлест; вторият - откровен мърляч и хитър използвач, вбесяващо хаплив и провокиращо остроумен, огромен, лаком и дебел, гледа цветя и ги... кръщава, става когато си иска и натяква, че за него няма кафе.
Като никога Пон тръгва да пазарува в дъжда и през небрежно оставената широко отворена външна врата нахълтва Дея (Искра Донова) - стройна и грациозна хубава млада жена, с басмяна рокля и елегантен шлифер, която е странно нервна и хиперактивно-нападателна, хлътнала уж да се спаси от дъжда. Сис е шокиран, стреснат и изплашен, но се поуспокоява, оказва се галантен и любезен домакин, показва семеен албум, и от дума на дума я моли да се престори на негова приятелка пред брат му. Вместо рязко и възмутено да откаже, тя се съгласява. Пон се връща, бъбрив, ироничен и витален...[[more]]Малин Кръстев е успял да създаде умна, сръчно написана, психологически издържана и същевременно емоционална и увличаща зрителите творба. В играта на случайността, деловата жестокост на живота, праволинейната фаталност и безразличната предопределеност на съдбата "Семеен албум" напомня на добрите образци на Тенеси Уилямс (то други и няма). Малки неуверени уплашени (има чудесен монолог за страха) хора, които не си позволяват дори да мечтаят, смачкани от живота и уловени в паяжината на скучното, предвидимо и сиво ежедневие, в един момент се сблъскват с възможността за щастие. Тя е мимолетна, крехка, химерична, невъзможна и те я изпускат. Остават си само с един светъл, безценен и ярък спомен, който да ги топли до края на живота, отново влязъл в руслото на скуката и липсата на алтернатива и надежда.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
