Това е пиеса, пълна с изненади, всичките до една – приятни.

Автор и режисьор е Малин Кръстев, когото познавам (и много харесвам) само като актьор и не бях съвсем сигурна доколко добре се справя с другите си театрални ипостаси. Все пак често в подобни случаи славата и самонадеяността могат да изиграят лоша шега. Тук обаче не е така; пиесата е хубава, постановката – чудесна.Като прибавя Владимир Пенев и Герасим Георгиев–Геро в главните роли, при това като братя, това обяснимо става едно от най-приятните неща, които съм гледала напоследък. Третата роля в пиесата се играе от Искра Донова, която, макар и много симпатична и пълна с чар, на моменти просто не издържа конкуренцията на партньорите си на сцената.

Четох, че пиесата е писана доста отдавна, така че едва ли е създадена с мисъл точно за тези актьори. Склонна съм обаче да мисля, че Малин Кръстев не е поставял този текст досега просто защото е чакал някого, който да може да го изиграе. Владимир Пенев и Герасим Георгиев–Геро са толкова смешни и тъжни, така искрено трагични и абсолютно покъртителни, както само най-великите комици могат.

Това е една семейна история. В дома на двама братя, ексцентрици и самотници, по време на буря влиза красива жена. Тя е първото живо същество, влязло в дома им от много време, и това очаквано води до бурни емоции и нелепи ситуации. Самата гостенка също не е дошла случайно. Три уплашени, странни и свързани от съдбата души се изправят пред страховете си и пред най-доброто в себе си. Докато се разделят отново.

Постановката е съвсем нова и определено е едно от попаденията на сезона. Една българска пиеса без високопарни претенции, цинизми или политически препратки – това вече е рядкост. Отбележете в театралния си календар.