Изкуство

Сериалът "Американците"

Отне ми малко време, за да гледам „Американците“ внимателно и да оставя на този сериал да ме впечатли.

Сериалът "Американците"

Отне ми малко време, за да гледам „Американците“ внимателно и да оставя на този сериал да ме впечатли. Признавам, че имам нещо като предрасъдък и не възприемам много добре англоезични актьори в руски персонажи, особено такива от класическата литература като Ана Каренина или Татяна, например. Освен това, като дете на комунизма, за мен образът на руския шпионин се изчерпва с Щирлиц или по-точно с Вячеслав Тихонов, който по това време беше наличният супергерой. И двете причини са много несериозни и затова реших да дам шанс на „Американците“ и никак не съм разочарована.

„Американците“ е история за „спящи шпиони“ в американското общество в разгара на Студената война. Елизабет и Филип Дженингс са обучавани в СССР още като деца за тази роля. В Щатите те имат туристическа агенция и са нищо повече от средностатистическо семейство с две деца. Всъщност, частично този сериал се базира на истинска история – през 2010 г. наистина е разкрита такава шпионска клетка – съвсем обикновени хора с деца, приятели и работа, които не са будили никакво подозрение до момента, в който са разкрити и разменени за задържани в Русия американци.

„Американците“ си заслужават заради три неща. Първо, няма добри и лоши герои. Както и в Хоумленд, и тук хората и техните съдби са политически инструмент, и зрителят не е поставен пред елементарния избор – добрия пред лошия. В различни моменти всички герои са лоши или добри, а зад всеки един от тях стои лична съдба, мотиви, слабости. Второ, Елизабет и Филип Дженингс са семейство и тече постоянна постоянна подистория – отношенията и в тяхната 'семейна клетка', в която са създали деца, плод на тяхната измъчена връзка, която преминава през различни етапи. Децата са котва, смисъл и приоритет. Те обаче растат, виждат, чуват, мислят и става все по-трудно, особено за Елизабет, която никога не би приела, че децата й са американци. А тези американци са най-важното нещо в живота й. Третото е погледът към времето. Агентите изпъняват задачите си в много труден момент - надпреварата във въоръжаването през осемдесетте, ерата Рейгън. Техниките за проследяване, наблюдения и контакти от днешния ден изглеждат праисторически, което прави риска за живота им много висок.

Елизабет и Филип не са създатели, а изпълнители на поръчки. Самите те не виждат голямата картина. Понякога успяват да съберат много малки части от пъзела, например от новини по телевизията. Но нищо повече – те са в неведение и само вярата, че има по-голяма цел, че Родината и Партията очакват от тях да изпълняват нареденото, поддържат мотивацията им. Но това неведение ги прави жертви, които трябва да оцеляват и сред своите, и сред чуждите. Те са едни самотници на друга планета, които не биха имали и минута бъдеще един без друг. Не е спестено, че са хладнокръвни убийци и постигат целите си с всички методи на манипулацията и силата. Разбира се във врата им постоянно дишат агенти на ФБР, а може би единственият истински глупав елемент в сериала е този, че най-важният агент е техен съсед и семеен приятел.[[more]]Няколко думи за актьорите: Кери Ръсел (Елизабет) е актриса от онези, чиито лица знаем, защото сме ги гледали някъде, но не помним къде. С ролята на Елизабет най-сетне тя става разпознаваема и по име, и се записва като сериозна драматична актриса. Водещият в дуета обаче е Матю Рис (Филип) , който изигра очарователна роля преди няколко години в „Братя и сестри“. Американците“ му дава огромен шанс за развитие и вече има две поредни години номинации за най-добър драматичен актьор на Critics Choice Awards. Ако продължава с този интензитет и в третия сезон, има сериозни шансове и поне за номинации за Емми и Златен Глобус.

Третият сезон на „Американците“ ще излезе през януари 2015 г. Достатъчно време, за да наваксате първите два:)