ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Сестри Палавееви“ на Пловдивския театър

„Сестри Палавееви“ на Пловдивския театър

„Сестри Палавееви в бурята на историята“ е любима книга на цялото ни семейство, към която днес добавихме и чудесната постановка на Пловдивския театър. Изисква се наистина добър вкус, мярка и интелигентност, за да се направи от този ужасно смешен и абсурден роман постановка, която изобщо не залита към пошлото, към евтиното политиканстване или към елементарните смешки. Сюжетът е спазен доста буквално и достатъчно подробно, за да е понятно всичко дори за онези, които не са чели книгата. Симпатичните Кара и Яра Палавееви, дъщери на фабрикант, прегърнали левите идеи, бягат в планината и стават партизанки. Под ръководството на командира Медвед – истински боец от съветската школа, те се учат как да се борят срещу фашизма. Преди обаче да научат каквото и да е, войната свършва, а с нея и илюзиите за голямата промяна.

Изключително изразителният и образен език на книгата на сцената е заменен от отлична сценография (Петър Митев) и костюми (Николина Костова–Богданова). Ключовите исторически моменти и преходите между отделните сцени се прожектират на кино екран подобно на хрониките от едно време. Особено изразителни са моментите, в които партизаните застават статично като паметници, в които без усилия се разпознават някои знакови монументи от комунизма – паметникът на съветската армия, Альоша, паметникът пред централата на БСП в София.

Приповдигнатият и патетичен стил на изразяване на героите в книгата е запазен и на сцената стои напълно уместно, защото дава пълна представа за епохата. На фона на смешното начало краят със смъртта на Медвед е много добре балансиран като контрапункт на цялото празно говорене за свободата и великия Съветски съюз. Лицето на умиращия Медвед на големия черно-бял екран напомня на филмите за войната и е горчиво-тъжно.

Актьорите са чудесни, като специално споменаване заслужават Добрин Досев в ролята на Медвед и Боряна Братоева и Мила Люцканова като двете сестри.

Това е втората постановка на Пловдивския театър след „Вълци“, от която съм очарована. Определено е голям късмет за столичната публика, че има възможност достатъчно често да гледа тези гостуващи представления.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...