„Сестри Палавееви в бурята на историята“ е любима книга на цялото ни семейство, към която днес добавихме и чудесната постановка на Пловдивския театър. Изисква се наистина добър вкус, мярка и интелигентност, за да се направи от този ужасно смешен и абсурден роман постановка, която изобщо не залита към пошлото, към евтиното политиканстване или към елементарните смешки. [[more]] Сюжетът е спазен доста буквално и достатъчно подробно, за да е понятно всичко дори за онези, които не са чели книгата. Симпатичните Кара и Яра Палавееви, дъщери на фабрикант, прегърнали левите идеи, бягат в планината и стават партизанки. Под ръководството на командира Медвед – истински боец от съветската школа, те се учат как да се борят срещу фашизма. Преди обаче да научат каквото и да е, войната свършва, а с нея и илюзиите за голямата промяна.
Изключително изразителният и образен език на книгата на сцената е заменен от отлична сценография (Петър Митев) и костюми (Николина Костова–Богданова). Ключовите исторически моменти и преходите между отделните сцени се прожектират на кино екран подобно на хрониките от едно време. Особено изразителни са моментите, в които партизаните застават статично като паметници, в които без усилия се разпознават някои знакови монументи от комунизма – паметникът на съветската армия, Альоша, паметникът пред централата на БСП в София.
Приповдигнатият и патетичен стил на изразяване на героите в книгата е запазен и на сцената стои напълно уместно, защото дава пълна представа за епохата. На фона на смешното начало краят със смъртта на Медвед е много добре балансиран като контрапункт на цялото празно говорене за свободата и великия Съветски съюз. Лицето на умиращия Медвед на големия черно-бял екран напомня на филмите за войната и е горчиво-тъжно.
Актьорите са чудесни, като специално споменаване заслужават Добрин Досев в ролята на Медвед и Боряна Братоева и Мила Люцканова като двете сестри.
Това е втората постановка на Пловдивския театър след „Вълци“, от която съм очарована. Определено е голям късмет за столичната публика, че има възможност достатъчно често да гледа тези гостуващи представления.
