Изкуство

„Съгласие“ – новото задължително представление в театър „София“

Премиерното заглавие на театър „София“ този месец

„Заслужава ли си да гледате тази пиеса: Абсолютно!“ – това пише през април 2017 година Independent по повод новата пиеса на Нина Рейн, която е премиерното заглавие на театър „София“ този месец. Абсолютно актуална, страхотно изиграна и силно емоционална от първата до последната минута – пиесата е истинска находка за любителите на театъра.

Нина Рейн е отличен драматург с многобройни награди, освен това е праплеменница на Борис Пастернак. Умението й да работи с думите и усетът към актуалните проблеми и страхове на съвремието личат отлично в последната й пиеса „Съгласие“. Актьорите от трупата на театър „София“ очевидно са се припознали много силно в героите си – което ни разказа и Силвия Петкова в интервюто си преди премиерата – и за почти двата часа сценично действие няма нито една фалшива секунда. При това всички герои са непрекъснато на сцената, независимо дали са ангажирани активно в случващото се или просто са негов фон.

Едуард (Росен Белов) и Кити (Силвия Петкова) са нормално семейство от средната класа – той е адвокат, тя седи у дома и гледа бебето – недоспала, изнервена и потисната след раждането. Най-добрите им приятели са Тим (Мартин Димитров) и Рейчъл (Неда Спасова), също адвокати, с две малки деца. На пръв поглед всичко изглежда отлично, Едуард и Кити току-що са се преместили в новата си къща, Тим е както винаги шумен и циничен, Рейчъл е разсъдлива и великодушна, но един юридически казус изкарва на преден план неочаквани тайни и копнежи.

Едуард е защитник на мъж, обвинен в изнасилването на млада жена (Невена Калудова), която познава от години. Двамата са били пияни и е много трудно да се докаже, че не е имало съгласие от страна на жертвата. Уязвимостта на жената, която познава насилника, ограничените й възможности да обясни случилото се по достатъчно въздействащ и убедителен за съдията начин, водят до оправдателна присъда за насилника. За Едуард това е просто служебен епизод – една проста жена, почти алкохолизирана, поредната истеричка в отминало за него дело. Когато тази жена намира пътя към дома му, събитията придобиват друга окраска. Историята не свършва тук, но няма смисъл да се разказва, просто трябва да се види, защото засяга всички ни по някакъв начин. И точно като в пиесата – засяга и онези, които след прочетеното дотук са решили, че това никога няма да им се случи.

Интересно е как в английската интерпретация на текста е сложен много силен акцент върху физическата неуязвимост на героите или поне това подчертават критиците. У нас по-силно е застъпен емоционалният аспект, от което пиесата само печели и става още по-въздействаща. Отлично представление! 

 

 "Драконът" – още едно задължително представление!