Прожекцията на "Обединените щати на любовта" за малко да не се състои - освен мен имаше само три възрастни жени "кинодейци" с вехти и излинели дрехи и проскубани коси, миришещи на яхния, на които предложих да съберат пари за един билет (в Дома на киното са нужни два продадени), но не бяха много ентусиазирани. Добре, че дойде мила и нежна девойка (наясно сте, че в салона имаше само жени, това е традиция), та изпълнихме условието... А филмът е с шест награди (едната за сценарий от Берлин), номинация за същото от Европейските филмови награди, подценен е в IMDb, ала режисьорът Томаш Василевски (36-годишен) ме впечатли още с предишното си творение, "Плаващи небостъргачи"... [[quote:0]] Полша, 1990 г., комунизмът се е срутил в руини, Стената я няма. На приятелска вечеря разбираме, че дори фантата е с долари и я има само в техния "Кореком", а общият приятел (и съпруг на едната) е емигрант в Германия, праща марки и отказва да се върне. Това е само рамката, а темата са животите (личните, не обществените) на четири жени в това размирно и интересно време, граница на епохи. Мъжете, доколкото ги има, са обект на дива страст и дълбока любов (така е винаги), но са страхливи, слаби, непостоянни или просто мекушави и инертни, дори да са добри.
Агата (Юлия Кийовска) е привлекателна и пищна къдрава служителка във видеотека, пленена в оковите на брак с малодушния и обикновен, но влюбен и верен Яцек (Лукаш Симлат), има и дъщеря. Тя е луда по свещеника отец Анджей (Лех Лотоцки), желае го бясно и плътски. Той се възползва, но двулично остава далечен и непристъпен. Иза (Магдалена Чиелецка) е директор на училище, изящна и изтънчена блондинка на години, самотница, която поддържа шестгодишна връзка с леко безличния и плешив, но явно излъчващ някакви мъжествени флуиди Валдек (Кшищоф Плускота), местният лекар, който точно става вдовец и безчувствено я изоставя. Тя решава да използва дъщеря му, тихо и кротко момиче, за да си отмъсти и да го върне в обятията си, но всичко завършва с насилие и трагедия. [[more]] Учителката Рената (Дорота Колак), около 60-те, отпусната, дебела, грозновата и невзрачна, е уволнена от Иза и хитро се сприятелява със сестра й Маржена (Марта Ниерадкьевич), локалната красавица, бивша мис със стройно тяло и все още живи мечти, в която май е влюбена (или иска да си запази работата чрез ходатайство). Маржена на свой ред е излъгана и употребена от гнусен и хлъзгав фотограф, който уж ще я прави манекенка.
Свободата е дошла и ражда огромни надежди, но тя не обещава лично щастие, любов и взаимност, а само безкрайни възможности за реализация, дори за печелене на пари, ако си инициативен, подготвен и предприемчив. Всички героини го разбират по трудния начин в този толкова женски филм, емоционално горещ и същевременно хирургически хладно прецизен - взрени сковани и празни в нищото или хлипащи сами в голите, клинично мразовити и враждебни помещения.
Бистра Андреева
