Изкуство

“Шумът на върбите”, Държавен сатиричен театър “Алеко Константинов”

В дните преди Коледа това е един подарък за малки, а и за големи, като мен отрасли в доста по-бедни откъм вълшебни приказки времена...

“Шумът на върбите”, Държавен сатиричен театър “Алеко Константинов”

[[more]]Британският писател Кенет Греъм издава през 1908 г. чудесната детска книжка “Шумът на върбите”, в чиито персонажи Жабока, Кърта, Плъха и пр. всеки би разпознал типичните за английския провинциален пейзаж характери. Тази светла история, пълна с очарователни разкази и ненатрапчиви поуки, поднесени с присъщия неагресивно дидактичен английски маниер, става обаче популярна 21 години по-късно, когато Алън Милн прави първата драматизация по нея под заглавието “Жабокът от замъка Жабокрек”.

След почти един век Държавният сатиричен театър “Алеко Константинов” поставя и у нас за първи път мюзикъл по произведението на Греъм. Преводът и постановката са на Здравко Митков, композитор е Данко Йорданов. Участват Александра Сърчаджиева, Йорданка Стефанова, Нона Йотова, Жанет Иванова, Кирил Ефремов, Светломир Радев, Пламен Великов и др.

В дните преди Коледа това е един подарък за малки, а и за големи, като мен отрасли в доста по-бедни откъм вълшебни приказки времена. Признавам си, до ден днешен не съм осъзнала причината през социализма да не се издаваха някои от утвърдените детски книжки. С какво биха могли да навредят на правилното изграждане на съответния мироглед и характер, не е лесно да се схване, но тъжната истина е, че няколко поколения като деца бяхме лишени от удоволствието на доста разкошни истории.

Сега в ролята на придружител на моя внук Криси имах честта да се докосна до тази класическа история, да се забавлявам и да припявам, да ръкопляскам с децата и да се радвам на доброто изпълнение на тази чудесна идея. Палавникът с мен хареса най-много невестулките, а аз... е, аз, естествено, останах пленена от главното действащо лице в “Шумът на върбите” според мен - природата в английската провинция. А в театъра, знаете, картините са условно представени, чрез декора, и въпреки това няма как да не се улови любовта на писателя към горите, реките, зелените плетове, към Англия!

Театърът бе предпразнично украсен – усещаше се настроението, съпътстващо очакването на Коледа. Заведете децата си, а ако не познавате дете, което да ви придружи, идете с приятел. Видях сред публиката една от грандамите на театъра ни и ми се струва, че се наслаждаваше. Преживяването си заслужава.