ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Системен сексизъм: как режисьорките у нас остават невидими

Системен сексизъм: как режисьорките у нас остават невидими

Снимка: instagram.com/womendocry

В последните 30 години има един-единствен български филм, продуциран и режисиран от жена, който е избран да представлява страната ни за най-добър чуждестранен филм за "Оскар" – "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова. Това написа българският аниматор Теодор Ушев във фейсбук профила си.

Както вече разказаха в "От града", той бе част от комисията по определяне на българския участник за най-добър международен филм за наградите "Оскар" и обяви за спорен избора на филма "Страх", който ще представя България. Самият Ушев е гласувал за "Жените наистина плачат" Мина Милева и Весела Казакова, който направи фурор на фестивала в Кан. Той обаче е загубил възможността да представя България на Оскарите само заради един глас и то на човек, който дори не е присъствал на обсъждането. Ушев определи случващото се като „системен расизъм, системен сексизъм и системен културен дениализъм“.

В последвала публикация Ушев, чийто филм „Сляпата Вайша“ беше номиниран за "Оскар", разказва за сексизма, с който се сблъскват режисьорките у нас.

Както вече стана ясно, „Писмо до Америка"е единственият филм от жена, избиран за "Оскар", и то при положение че всички филми, които са могли да влязат през същата година, също били дело на жени. Тоест не е имало мъжка продукция, която да ги измести, иначе вероятно пак тя е щяла да бъде предпочетена. 

Аниматорът дава още един пример за сексизъм – по думите му лентата "Виктория" на Майя Виткова е „посечена“ след забележително представяне не къде да е, а на филмовия фестивал в Сънданс – най-големият фестивал за независимо кино в САЩ. Попадането там оказва силно влияние върху възможността даден филм да бъде избран и за Оскарите. Според Ушев обаче „Виктория“ така и не е изпратена от комисията, а авторката е посъветвана да мълчи, но тя не го прави. В резултат Виткова не получава никога повече финансиране от Националния филмов център за следващ филм.

Продължава на следващата страница... 

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...