В последните 30 години има един-единствен български филм, продуциран и режисиран от жена, който е избран да представлява страната ни за най-добър чуждестранен филм за "Оскар" – "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова. Това написа българският аниматор Теодор Ушев във фейсбук профила си.
Както вече разказаха в "От града", той бе част от комисията по определяне на българския участник за най-добър международен филм за наградите "Оскар" и обяви за спорен избора на филма "Страх", който ще представя България. Самият Ушев е гласувал за "Жените наистина плачат" Мина Милева и Весела Казакова, който направи фурор на фестивала в Кан. Той обаче е загубил възможността да представя България на Оскарите само заради един глас и то на човек, който дори не е присъствал на обсъждането. Ушев определи случващото се като „системен расизъм, системен сексизъм и системен културен дениализъм“.
В последвала публикация Ушев, чийто филм „Сляпата Вайша“ беше номиниран за "Оскар", разказва за сексизма, с който се сблъскват режисьорките у нас.
Както вече стана ясно, „Писмо до Америка"е единственият филм от жена, избиран за "Оскар", и то при положение че всички филми, които са могли да влязат през същата година, също били дело на жени. Тоест не е имало мъжка продукция, която да ги измести, иначе вероятно пак тя е щяла да бъде предпочетена.
Аниматорът дава още един пример за сексизъм – по думите му лентата "Виктория" на Майя Виткова е „посечена“ след забележително представяне не къде да е, а на филмовия фестивал в Сънданс – най-големият фестивал за независимо кино в САЩ. Попадането там оказва силно влияние върху възможността даден филм да бъде избран и за Оскарите. Според Ушев обаче „Виктория“ така и не е изпратена от комисията, а авторката е посъветвана да мълчи, но тя не го прави. В резултат Виткова не получава никога повече финансиране от Националния филмов център за следващ филм.
Продължава на следващата страница...
Подобна е съдбата и на филма „Безбог“ на Ралица Петрова. Той се радва на огромен успех на представянето си в Торонто, който според Ушев е най-важният фестивал за надпреварата за "Оскар". Селекционерите на фестивала дори добавят допълнителни прожекции за българския филм поради големия интерес. Но българската комисия отново не го избира и Петрова също не получава финансиране от НФЦ след случилото се.
Същото се случва и с „Жените наистина плачат", който разказва историята на пет дами от средностатистическо българско семейство. Засягат се важни женски теми като насилието, следродилната депресия, мястото на жената в съвременното общество – все мотиви, които преобладават в съвременното световно кино.
Филмът триумфира на фестивала в Кан, а Мария Бакалова, която участва във филма, застана на червения килим редом до най-големите холивудски звезди. Нещо повече – редом до нея застана и екипът от български жени, който доказа, че качествено кино може да се прави и у нас. Но благодарение на подкрепа от държавата, а въпреки нея.
