ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Слава", новият филм от създателите на "Урок"

"Слава", новият филм от създателите на "Урок"

КИНОМАНИЯ тази година се откри с българския филм "Слава" на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов ("Урок") със съ-сценарист Дечо Таралежков. Божее, не вярвах че ще дочакам такива добри времена за българското кино! Филмът е толкова универсален и толкова български – нещо почти невъзможно за нашето кино. Универсален по проблематика, защото показва огромния разрив между управниците и обикновените хора. Всички видяхме изхода от Brexit и президентските избори в Америка, те са плод именно на тази зейнала пропаст. Български го правят детайлите и характерните образи.

Универсален по проблематика, защото показва огромния разрив между управниците и обикновените хора.
Преди една-две години руснаците направиха филма "Левиатан", който получи наградата "Златен глобус". Той третира борбата на малкия човек със системата, т.е. донякъде тематиката е сходна. Но там стилистиката е съвсем друга, по руски крайна и апокалиптична. Има един всесилен кмет с окървавени ръце, намесен е и поп, който сътрудничи с властите, библейското чудовище Левиатан е метафора на цялата система, финалът е трагичен. В "Слава" няма нито трагична развръзка, нито хепиенд. Което е и най-хубавото, защото е така в самия живот.

Във филма няма съспенс, няма и многозначително тягостно мълчание, за което трябва да се досещаш какво иска да каже. Като в документален филм, сюжетът се разгръща полека и следва един естествен ход. Но не се и отплесва по описания, които са нерелевантни спрямо основния патос. Кантонерът Цанко, който има от баща си часовник "Слава", не е някакъв супергерой. Той мънка, заеква, всъщност през целия филм не казва почти нищо. Но и не му трябва, защото изразът и мимиките му казват повече от думите. Антагонистката му, пиарката Юлия, би могла да бъде представена като чудовище, което крещи на подчинените си You are fired! Но като много кариеристични кучки, които сме виждали, тя тормози сътрудниците си с отровни подмятания от типа "Това сега прилича ли ти на изгладено?". И също много по български, по съвсем битов начин използва знамето за завеса, та да се прикрие, като си бие инжекция.

Има един известен анекдот за критика, който трябвало да оцени качествата на едно художествено произведение: "Абе не е лошо, но нещо му липсва… Сетих се, вкус, думичката е вкус". Е, "Слава" е с вкус и мярка.

Иля Златанов