Какъв трябва да е един “женски филм”, от онези, разтърсващо романтичните, за да разплаче мъжете? Отговорът е, че няма никакво значение – достатъчно е да е по роман на Никълъс Спаркс. Поредното доказателство за това е “Най-доброто в мен”, който вече е по кината у нас. А ако все още се чудите кой е Спаркс, спомнете си “Тетрадката” – една от най-прекрасните любовни истории, разказвани напоследък, поне според мен.
Имах шанса да гледам “Най-доброто в мен” предпремиерно, и то със съпруга си, който плака... А, повярвайте, той е изключително уравновесен мъж. Да, емоционален е, вълнува се, но трудно до такава степен, че да се просълзи. А сега плака и аз го заобичах още повече! Това лично откровение много ясно подсказва силата на филма, който в никакъв случай не трябва да гледате, ако не сте с водоустойчив грим и се притеснявате от черни “бримки” от спирала по бузите...[[more]]Историята е за истинската любов, която в случая е и първата. И въпреки всички болки, трудности и опити да бъде забравена, тя се случва отново. Разтърсваща и дълбока. След 20 години... след 21 всъщност, както поправя главният герой. Няма да разказвам края, но, повярвайте, с трепет ще искате той да е щастлив... Естествено, няма да потвърдя или отрека, а ще кажа само, че в любовта е смисълът. Едва ли разкривам нещо ново, но е важно, когато срещнем тази любов, да си я признаем и да имаме сили да я задържим, да я изживеем и дори да избягаме от нея... Не се съмнявайте в последното, защото вярвам, че човек, който обича, трябва да може да напусне любимата/любимия, ако така ще бъде по-добре за нея/него. Естествено, никога не можеш да си сигурен, но да се опиташ да предпазиш някого от себе си е може би най-истинската любов. Дано не се налага, все пак...
Ето такива мисли провокира “Най-доброто в мен”. Филмът безспорно си заслужава. Красива и драматична любовна история, която в последните десетина минути е малко предвидима... И когато споделих със съпруга си какво мисля, че ще се случи, той с насълзени очи каза: “Е, не, ако и това стане...” Стана! Но си заслужаваше да се види... за да се притисна в мъжа до мен и да благодаря на Съдбата, че го срещнах преди 16 години! Защото след “Най-доброто в мен” ще сте сигурни в едно – че истинската любов се случва само тогава, когато обичаният човек предизвиква най-доброто в нас, а ние предизвикваме най-доброто в него...
Повече за автора на това ревю
Със сключени пръсти срещу уроки :), Ави признава, че е едно истински щастливо градско момиче.
Родена е на ул. “Шейново” в София преди малко повече от 30 години, а след товае родила и двете си дъщери пак там – в едноименната болница. Като типична представителка на съвременните жени с кариера, които са и майки, и съпруги, и домакини, и приятелки, и дъщери, и внучки, и т.н., Ави балансира между това да не губи ритъм в забързаното ежедневие и да забавя темпото навреме... Да се спира и да се наслаждава на най-хубавите години от живота си...
Защото Ави вярва, че именно животът след 30 е онова време за момичето, в което то пораства... Намира себе си, намира смисъла, споделя го, прави грешки, познава ги, признава си, прощава, по-малко се колебае, по-лесно решава, по-трудно пада, по-лесно се изправя, по-малко очаква, повече се раздава, по-малко се разочарова, повече търси, по-малко се доверява, повече иска, по-малко обвинява, повече обича...
Едно от нещата, които Ави истински обича, е да пише, а едно от нещата, които я прави истински щастлива, е да споделя мислите, емоциите и преживяванията си с “Момичетата от града”.
