Изкуство

"Слънчев тен"

В последните години гръцкото кино е световно признат и награждаван на престижни форуми феномен.

"Слънчев тен"

В последните години гръцкото кино е световно признат и награждаван (и нямам предвид само Miss Violence и Йоргос Лантимос) на престижни форуми феномен. По българските фестове непонятно защо не е застъпено (въпреки близостта). Затова появата на "Слънчев тен" на СФФ е хем добра, хем и доста нелепа новина - аз го бях гледал преди седмица по "Синемакс"... А самият филм на Аргирис Пападимитропулос (трети за него), с награди в Единбург и Одеса и оценка 6.9 в IMDb, си е суров, жесток и по някакъв начин красив и тъжен. Потрес.

Костис (Макис Пападимитриу) е мъж около 40-те, тлъст, трътлест, носест, бузест, плешив, космат. В очите му обаче проблясват тъга, меланхолия, болка и ням вик за помощ (изгнанието му има причина, за която само се загатва). Назначават го за лекар на малък туристически средиземноморски/егейски остров, населен с шепа простовати, но дружелюбни и честни хора, които зимата вегетират и чакат "сезона".

Сезонът започва, докторът е доста ангажиран. Един ден при него идва наранено при инцидент с мотор момиче - Ана (Ели Трингоу), красива и прелъстителна грациозна блондинка около двайсетте, с атрактивно тяло и свободно поведение.

Нейната компания, интернационална и пъстра, пълна с хубави момичета и готини момчета, кани от куртоазия Костис да отиде с тях на плаж, който той сам им е препоръчал. Лаконичният самотник, странящ от всичко и всеки, се отбива, уж без да ги забелязва... Изведнъж докторът се превръща в купонджия, танцьор, пияч, леко непохватен, но умилително симпатичен. Приемат го за атракция, отнасят се с него снизходително и покровителствено, ала ласкаво, като с талисман. Противно на логиката, Ана (в която видно за всички е лудо влюбен) дори прави секс с него, след което изчезва с компанията за пет дни... [[more]] Костис бавно, но неотклонно пропада в дебрите на ирационалното алогично поведение, страховитото обсебване, бясната лудост. Едновременно комплексиран и силно егоцентричен (и друг път съм писал за тази взривоопасна комбинация), не приема, че за девойката, позволила му да спи с нея дори не от съжаление, а от мила симпатия, той е бележка под линия и симпатичен неудачник, на когото от доброта е дарила незабравимо (за него) преживяване. За нея те ще си останат в идеалния случай добри познати. Той се превръща в опасен загубил досег с действителността маниак, конфликтен, мнителен и сприхав, склонен към насилие и диви избухвания, който в самоунищожението си (уволняват го и го гонят) е готов на всичко, дори на гнусни престъпления...

Осъзнаването току преди падението идва с хлипове и фатално очакване на неизбежната разплата. Капка разум и човещина преди нормалният живот да свърши и да започне дългата агония след моментната лудост.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.