[[more]] Истински смешните и добре направени комедийни постановки на родна сцена всъщност са съвсем малко. Комедията и сатирата вероятно са най-трудните жанрове, защото запазването на добрия тон и вкус са сложна задача.
За щастие, в Младежкия театър се играят две отлични комедийни представления. И двете са базирани на много успешни кинопродукции, но са направени със средствата на театъра – много по-реални, емоционални и истински. Става въпрос за „Страхотни момчета“ и „Някои го предпочитат…“.
За разлика от своите първообрази, отдавна влезли в златния фонд на киното, но неизменни през годините, двете комедии на сцената са живи, променящи се, така че всеки път ги гледаме с огромно удоволствие. А най-хубавото на комедията е именно това – че не омръзва, защото смехът никога не е в повече.
„Страхотни момчета“
Девет години на сцена е сериозна гаранция, че представлението си заслужава. То дори е нещо като визитна картичка на театъра – неслучайно плакатът с момчетата е над входа като неизменна гледка сред променящите се афиши с новите постановки.
Не съм сигурна дали сегашните зрители са гледали филма „Време за мъже“, но това не е нужно, историята и така е достатъчно красноречива и актуална. Всичко започва почти на шега като налудничав приятелски план да се изкарат малко пари от стриптийз – наглед лесно забавление, за което жените са готови да платят. За да се съберат „трупата“, приятелите пускат обява, а кастингът е очаквано забавен. И за пълна автентичност се появява и корепетиторката Джанис. Станка Калчева има награда „Икар“ за тази роля и е наистина велика! Всяко нейно появяване на сцената е толкова истерично смешно, че с приятелките ми сме ходили да я гледаме специално. Не е ли върховно актьорско майсторство в пиеса за мъже, пълна с мъжки истории, емоции, шеги и драми, една жена направо да им скрие шапките? Честно казано, ние вярваме, че и в живота нерядко става така.
„Някои го предпочитат…“
Филмът „Някои го предпочитат горещо“ с Мерилин Монро, Джак Лемън и Тони Къртис е истинска класика – тоест историята за двамата мъже музиканти, които се преструват на жени, за да свирят в женския оркестър и да избягат от мафията, е известна дори на онези, които не са я гледали на голям екран. Постановката доста буквално пресъздава историята от филма, при това с характерните за онази епоха пози, костюми и малко преувеличен мелодраматизъм. Всичко това е само в плюс за спектакъла – случващото се на сцената е достатъчно абсурдно, за да понесе голяма доза самоирония, а актьорите очевидно се забавляват от сърце. И тук на фона на главните герои, които са мъже, се открояват страхотните женски персонажи, макар и като поддържащи роли – Койна Русева (Сладката Сю) и Мая Бабурска (лейтенант Джанис), като втората е с номинация за „Аскеер“ за ролята си.
