Един филм, задължителен за времето и мястото, в което живеем. Точно сега, когато по улиците срещаме все повече хора, които не говорят нашия език, не изглеждат съвсем като нас и търсят мястото си в света наоколо.
Карлос Галиндо е нелегален имигрант от Мексико, който работи като градинар и отглежда сам своя 14-годишен син Луис. Заради това изпълнение актьорът Демиан Бичир е номиниран за “Оскар” за главна мъжка роля и има още половин дузина награди и номинации.[[more]]Карлос е мълчалив и трудолюбив мъж, който живее тихо и почтено и работи до пълно изтощение. Синът му е сам през повечето време и вече се заглежда в големите момчета от бандите в квартала. Един ден Карлос получава шанса на живота си – да изкупи от шефа си камиона, инструментите и бизнеса и да работи за себе си. Два дни по-късно камионът е откраднат и Карлос и Луис тръгват да го търсят заедно. Това ще ги отведе на местата, от които и двамата отчаяно искат да избягат и ще ги принуди да избират къде свършва човечността и къде започва голата борба за оцеляване. И двамата мъже в главните роли са покъртителни. Младият Хосе Хулиан като Луис е сърцераздирателен – точно в онази възраст, в която емоциите са винаги крайни.
Исках да гледам този филм отдавна и той ми хареса много повече, отколкото очаквах. И за да се върна към началото и историите на хората, които търсят мястото си в един чужд за тях свят, ето част от разговора на Карлос и Луис: “Татко, а вие защо сте ме родили? Защо всички тези бедни хора имат деца?” На което баща му отговаря: “Родихме те заради мен. За да има смисъл животът ми. И за да станеш онова, което поискаш.” Както би отговорил на детето си всеки. Всеки от нас.
Чудесен, мъдър филм. Вижте го.
