[[more]] Филм, красив като най-прекрасно италианско лято – с безкрайна синева, светъл, нежен, романтичен и щастлив.
Call Me By Your Name, по-подходящият превод за което все пак е „Назови ме с твоето име“, е любовна история, която се случва някъде през 80-те в Северна Италия, в една разкошна стара вила, в която живеят през ваканцията професор Пърлман, съпругата му и техният 17-годишен син, красив като елинските статуи на диапозитивите на професора. Когато във вилата пристига за шест седмици Оливър, американският асистент на професора, между двамата млади мъже се ражда приятелство, което бавно и красиво прераства в луда лятна любов.
Това е последният филм от трилогията „Желание“ на Лука Гуаданино и както предишните два вече доказаха, той е един от най-големите естети и романтици в съвременното кино. Предишните два филма, I am Love и „Голямото плискане“, бяха обяснение в любов към Тилда Суинтън, а този е преклонение пред двама красиви млади мъже – Арми Хамър и Тимъти Шаламей. И макар че Тилда е безспорна гей икона (и изобщо икона), личните предпочитания на режисьора си личат отчетливо в мъжките персонажи във филмите му – от Флавио Паренти и Едуардо Габриелини в първия, през феноменалния Рейф Файнс във втория, до двамата актьори в последния от трите. Неслучайно Арми Хамър този месец е на корицата на OUT – най-голямото гей списание в САЩ.
Филм за любовта между двама мъже, който не е драма, е абсолютно изключение в киното. В случая точно това е историята, екранизация по първия роман на Андре Асиман. Елио (Тимъти Шаламей) и Оливър (Арми Хамър) имат своето лято на дълги разговори, споделени емоции и музика. Музиката е важна част от този филм – както класическите пиеси, които Елио свири на пианото си, така и диско мелодиите от 80-те, част от тях оригинални, други написани специално. Изобщо цялото действие се лее като музика – градината на голямата вила, реката и езерото, олющената мазилка на къщата, ретро дрехите в ярки цветове, спокойствието на малкия италиански град и хубавите млади момичета, които напразно обикалят наоколо с велосипедите си.
Разбира се, тази любов е обречена да приключи, както всяка лудост в младежките ни лета. Филмът завършва с лицето на Елио, загледан в огъня в камината по Коледа, спомнящ си за лятото. И докато течаха надписите на филма, никой от публиката не стана да си тръгне, а наблюдавахме в очите му онова, което току-що бяхме гледали – обич, тъга, страст, колебание, нежност.
