ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

So Independent: "Първият понеделник на май"

So Independent: "Първият понеделник на май"

"Модата е изкуство – тя докосва хората, вълнува ги и ги променя – какво друго можем да искаме от изкуството?", казва Ана Уинтур във филма "Първият понеделник на май". Този ден от годината е нещо като последната неделя на февруари за киното – през февруари са Оскарите, през май е балът на Института по костюмите към музея "Метрополитън" в Ню Йорк и откриването на традиционната изложба. Това е най-големият архив за мода в света и изложбите му са легендарни. Филмът разказва за миналогодишната, посветена на влиянието на Китай върху европейската мода.  Аз съм много пристрастен зрител. Знаех почти всичко за изложбата и филма още преди да го видя, бях чела статиите за експозицията във Vogue и, разбира се, бях гледала безброй снимки. Но нищо не може да се сравнява с емоцията от това да се проследи на екран целият процес от първоначалната идея до триумфалния завършек и да се види човекът, който стои зад всичко това. Андрю Болтън – легендарният куратор в Института по костюмите, който от тази година е и негов директор, е вероятно най-известният човек в този бизнес. Зад гърба му е изложбата за Алекзандър Макуин. Самият Андрю казва, че изложбата за Макуин е като воденичен камък на шията му и всички негови експозиции след това се сравняват с този успех. Изложбата за Китай успява да го надмине.  

China: Through the Looking Glass не е просто изложба с костюми. Това е цялостно преживяване, едно пътуване от древен Китай до наши дни, разположено изцяло в Азиатския отдел на музея "Метрополитън" и с артистичната визия на режисьора Уонг Карвай. Подобно на изложбата за Макуин, и тази се състои от поредица от зали, всяка със своя тема, цвят, настроение и светлина. Дори и на кино усещането е магическо.

А най-впечатляващо от всичко е, че това е филм, пълен с хора, които обожават работата си. От прекрасния Андрю, който мечтае да стане куратор в "Метрополитън" от 17-годишен, през Ана Уинтур и нейния екип във Vogue, до служителите в музея, които с ръкавици най-внимателно разгъват роклите за изложбата и възклицават възхитено – всички на екрана изглеждат абсолютно щастливи хора, намерили своето място в света.

А че модата е изкуство, за мен няма абсолютно никакво съмнение. И ако не вярвате, просто гледайте този филм!

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...