Политиката е изкуство – поне така е в творчеството и живота на Ай Уейуей – неразличими едно от друго. Безспорно най-известния творец на Китай в наше време и вероятно един от най-популярните художници в света, Уейуей е жертва на режима в родината си, но упорито продължава да живее там и да се бори за свободата си. Защото, както сам казва, гласът му се чува, а делото му е важно, само докато живее в Китай.[[more]]Филмът на датския режисьор Андреас Йонсен е заснет по повод известното дело срещу Уейуей, когато китайската държава го обявява в укриване на данъци в размер 1,7 милиона евро. Абсурдно обвинение в страна със социалистически модел на икономика, където нито едно частно лице не плаща данъци. По повод това измислено обвинение Ай Уейуей е арестуван и държан в изолирана килия в продължение на 81 дни. През това време при него неотлъчно седят двама охранители, лампата никога не загасва, а всички остри и твърди предмети са тапицирани, за да не се самонарани. През тези 81 дни на Уейуей е отказано както да говори с адвокат, така и да се обади на семейството си.
Това е само част от цената, която той плаща за това, че животът му е нещо като голям пърформънс. Филмът проследява делниците на Уейуей, пълни както с интервюта с чуждата преса и работа в ателието му, така и с идилични моменти с малкия му син и самотно съзерцание на природата наоколо. На пръв поглед флегматичен и немногословен, Уейуей става ужасно гневен и непредпазлив, когато засегнат близките му. В тези моменти личи напълно, че него всъщност изобщо не го е страх.
Може би това не е филм за онези, които не знаят нищо за художника предварително. От друга страна, да се знае кой е Ай Уейуей е задължително в нашия свят, в който утилитарното живеене и масовото изкуство са заели всички възможни ниши. И когато хиляди анонимни китайци за един месец събират нужните за данъка милион евро, хвърляйки малки самолетчета от сгънати банкноти над оградата на дома на Уейуей, замислих се имаме ли у нас творец, за когото бихме го направили. И реших, че не. Дано да греша.