Изкуство

София Филм Фест: „Феникс“ (2014)

Филм за любовта и пътя към нея, криволичещ и труден, който понякога води в съвсем друга посока.

София Филм Фест: „Феникс“ (2014)

Филм за любовта и пътя към нея, криволичещ и труден, който понякога води в съвсем друга посока. Такъв беше вторият ми избор на фестивала, главно заради името на режисьора Кристиан Пецолд, чийто предишен филм „Барбара“ още помня и харесвам страшно много.

„Феникс“ е много подобен на него – дори актьорите в главните роли са същите. Достатъчна ли е любовта, за да ни накара да останем и да променим живота си? И двата филма на Пецолд задават този въпрос и го разглеждат от съвсем различен ъгъл.[[more]]Нели Ленц (Нина Хос) е певица, еврейка, оцеляла по чудо от концлагерите, но с обезобразено лице. След поредица пластични операции тя се оказва с нова красива външност и с огромно наследство. Нели няма нито един жив роднина и всъщност вече не съществува – дори лицето в огледалото не е нейното. Някога тя е била омъжена за германски пианист и той е единствената й надежда да си върне стария живот и да изпита отново поне нещо подобно на чувство. Мъжът й Йоханес (Роналд Зерфелд) я мисли за мъртва, но нещо в красивата непозната му напомня смътно за жена му. Така в главата му се ражда план – да накара новата Нели, която така и не успява да разпознае, да се представи за покойната му жена и да вземе наследството й. Двамата започват да разиграват от самото начало една история, която може да бъде началото на любов, но може да е просто поредната измама.

Нина Хос е невероятно убедителна в ролята на жена, в която всички емоции са толкова притъпени, че е готова на всякакъв риск, за да почувства отново нещо. Жена, която е видяла толкова много, че не иска да прибързва с присъдите си и все още се надява на чудо.

Тази година се навършват 70 години от края на войната. Филми като този разказват убедително и умно, че има неща, които никога няма да се променят и никога не бива да се забравят.