ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

София Филм Фест: “Гордост” (2014)

София Филм Фест: “Гордост” (2014)

Обичам киното именно заради филми като този, които ме разсмиват, карат ме да се размисля и за които знам, че ще ги помня дълго, ще ги разказвам на приятели и някой ден с удоволствие и малко носталгия ще ги гледам отново. Точно както понякога гледам „Време за мъже“ и „Били Елиът“ – двата ми любими филма от „деветдесетарското“ британско кино, и двата много подобни на “Гордост” като настроение и сюжет.

Действието се развива по времето на Тачър и е свързано с миньорските стачки. “Гордост” предлага една доста необичайна гледна точка към тези събития и символично се появява на екран в юбилейната година – точно четири десетилетия след цитираните събития.Лондон, гей парада през 1984 година. Картината е доста подобна на софийския прайд – неголяма група ентусиасти вървят по улиците под полицейска охрана, а редките минувачи извръщат глава или тихо подмятат обидни думички. Полицейската охрана е рехава, сблъсъци няма – всички сили на властта са съсредоточени в миньорските райони. Вечерта в малък гей клуб някъде в предградията, Мориси пее “What Difference Does It Make” (музиката във филма е жестока) и разговорът неизбежно стига до стачките и съдбата на миньорите, които преживяват онова, което всеки лондонски гей познава така добре – полицейски тормоз, насилие и враждебно отношение на властите. Идеята да покажат солидарност е спонтанна и съвсем не е подкрепена от всички. Все пак група ентусиасти създават “Гейове и лесбийки в подкрепа на миньорите” (ГЛПМ) – организация, която събира средства за семействата на стачкуващите. Нито събирането, нито даряването минават безпроблемно. Първото гостуване на ГЛПМ в малко миньорско селце в Уелс е наистина впечатляващо.


Рекордно повишение на газа от 1 август
ОТ ГРАДА
12 авг 2022 | Общество

Рекордно повишение на газа от 1 август

Цената на газа скача с рекордните 60 %, след като Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди увеличението...

Животът винаги е по-шарен и интересен от киното. Този филм, базиран на истинската история на групата ГЛПМ, е невероятно потвърждение за силата на добрата воля и огромното значение на личните усилия. Шепата хора в ГЛПМ успяват да съберат достатъчно пари и да привлекат огромно внимание, така че да станат реален фактор в решаването на проблемите с гладуващите семейства. И като ответен жест на солидарност и добра воля на 29 юни 1985 година начело на гей парада в Лондон вървят миньорите от Уелс със своите знамена...

И макар че не обичам негативното говорене, филми като този неизбежно ни напомнят в колко различен свят живеем ние тук и сега. Как нетърпимостта, арогантността и неинформираното раздаване на присъди определят отношението към различните и към безпомощните не само в обществото, но и в медиите. Впрочем, безразличието е повсеместно – доказателство за това беше и почти празната зала, в която представителите на гей общността се брояха на пръстите на едната ръка.

Филмът е прекрасен сам по себе си, но за това освен хубавата история немалко допринасят и страхотните актьори – от великия Бил Найи и обаятелния Доминик Уест до невероятната Имелда Стантън и чаровния Пади Консидайн. Носител на „Куиър палма“ в Кан и много други награди, “Гордост” няма нужда от друга реклама освен обещанието, че ще се забавлявате искрено и смислено два часа, наистина!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...