Изкуство

София Филм Фест: „Нелюбов“ или адът без превод

Този филм ще разбие сърцето ви.

София Филм Фест: „Нелюбов“ или адът без превод

Този филм ще разбие сърцето ви…

„Нелюбов“ е дума, която не съществува нито в руския, нито в българския език. Режисьорът Андрей Звягинцев е измислил това заглавие и твърди, че то не се превежда на нито един език. На български то звучи напълно идентично и това е само една от многото причини този сърцераздирателен филм да отеква дълго в душата на родния зрител.

Обърнете внимание на медийната среда, в която живеят героите на филма. Радиото в колата и телевизорът у дома бълват непрестанно, денонощно лоши новини, истерични монолози, говоренето е на политически жаргон, демонстриращ щедро наглост и арогантност. Държавата е нелюбов. Такива са и хората й.

Приликите са неизбежни. Държавата ни е нелюбов…

Женя (Мариана Спивак) и Борис (Алексей Розин) се развеждат. Оженили са се съвсем млади заради нейната непланирана бременност, но вече всяка търпимост е изчезнала, двамата имат други връзки – тя има богат любовник, той е с младичката си бременна приятелка. Свързва ги само общият апартамент. Впрочем, не, свързва ги и общият син, 12-годишният Альоша (Матвей Новиков) – ангелоподобно русо дете, мълчалив свидетел на семейната война.

Апартаментът ще се продаде и подели, а Альоша е никому ненужен. Една вечер след поредния семеен скандал, изпъстрен с грозни обиди, заплахи и нецензурни изрази, родителите решават, че Альоша ще отиде в интернат. След това камерата се премества зад вратата на кухнята, където детето слуша и плаче – мъчителен, сърцераздирателен плач, без да се чува и едничък звук. Дори само тези първи десет минути на филма са достатъчни, за да разкажат всичко. На следващия ден Альоша изчезва.

Втората част на филма е търсенето на изчезналото дете. Разбира се, полицията просто прави дописка, никой там няма време или желание да търси изчезнал тийнейджър. Търсят го доброволци и това е най-поразителната част на тази история, защото отрядите за търсене на изчезнали хора в Русия съществуват в действителност и те са точно толкова ефективни, колкото ги показват във филма. Доброволците във филма са реални членове на организацията, а успеваемостта им в намиране на изчезнали деца е 89%. Доброволци, които работят безплатно, в свободното си време. Действаща организация в бездействаща държава.

В този филм никой не обича никого. Това е много по-всеобхватна нелюбов от тази към Альоша, който е син на необичаща го майка, която е дъщеря на необичаща я майка (потресаващ монолог на Наталия Потапова в ролята на бабата). Подобно на филма „Елена“ на Звягинцев, и „Нелюбов“ е история, в която малцина ще се припознаят директно, но всеки ще разбере всичко – адът на нелюбовта. Остава ни само последната утеха на Сартр, че „адът, това са другите“.